Книги на Ърнест Хемингуей

Любопитни факти за живота на Ърнест Хемингуей

Ърнест Хемингуей е роден на 21 юли 1899 г. в Оук Парк, щата Илинойс, САЩ, в голямо семейство с 6 деца. Бащата Кларънс е лекар, който страстно обича лова и риболова. Заедно със сина си прекарва летата в местностите край семейната хижа в Мичиган.

Покрай баща си момчето обича природата, приключенията, екстремните преживявания и уединения живот в изолирани кътчета. Расте като самоуверен, смел и донакъде агресивен младеж, отличава се с физическа сила и издръжливост.

Майката Грейс е музикант. Отдадена на протестантството, активно участва в дейността на местната църква. За да обуздае буйния нрав на сина си, го води на уроци по виолончело и да пее в църковния хор.

В училище Ърнест е популярен сред връстниците си заради постиженията си по футбол, лека атлетика, бокс и водна топка. В периода 1913–1917 г. публикува първите си стихотворения и разкази в училищните вестници.

След завършване на гимназията не постъпва в колеж, а шест месеца работи като репортер в местен вестник. Когато САЩ влизат в Първата световна война, Хемингуей иска да постъпи в армията като дядовците си, но е отхвърлен заради проблеми със зрението.

През 1918 г. става доброволец към Червения кръст като шофьор на линейка на италианския фронт. През юли линейката е уцелена от снаряд. Въпреки нараняванията си от над 200 шрапнела той успява да спаси няколко италиански войници. За героизма си е награден от италианското правителство със сребърен медал за храброст.

Докато се лекува в болницата в Милано, се влюбва в американска медицинска сестра – планират да се оженят след завръщането си в САЩ, но тя се сгодява за италиански офицер.

Хемингуей е дълбоко наранен. Тази любовна история става по-късно основа за сюжета на романа му „Сбогом на оръжията“. В САЩ е посрещнат като герой. Известно време работи на различни места в Торонто и Чикаго, назначен е като репортер към канадския вестник „Торонто Стар“.

През 1920-а се запознава с Елизабет Хадли Ричардсън – женят се година по-късно. Двамата заживяват в Париж, където Хемингуей е изпратен като чуждестранен кореспондент. Репортажите му правят впечатление със стегнатия си стил и точен език.

В Париж се запознава с ключови фигури като Джеймс Джойс, Фицджералд, Езра Паунд, Пикасо и други, които повлияват стила на писане и възгледите му – създава се бохемско интелектуално общество.

През 1923 г. двойката се връща в Торонто. През октомври се ражда синът им Джон Хадли Никанор. Тъй като намира живота в САЩ за скучен и му липсва парижката атмосфера и компания, семейството отново отива в Париж. Прави и няколко продължителни пътувания из Франция, Швейцария, Италия и Испания.

През 20-те години на миналия век се появяват първите произведения на Хемингуей: „Три разказа и десет стихотворения“ (1923), „В наше време“ (1924) и „Пролетни порои“ (1925).

През 1926 г. в САЩ излиза от печат първият му значим роман „И изгрява слънце“ (“The Sun Also Rises”, 1926) за „изгубеното поколение“ американски и английски писатели-имигранти, които носят травмите и разочарованията от Първата световна.

През 1927 г. писателят се развежда с първата си съпруга и се жени за Полин Пфайфър. Издава сборника с разкази „Мъже без жени“ (“Men without Women”).

На следващата година двамата напускат Париж и живеят в САЩ. През юни 1928 г. се ражда синът им Патрик. Няколко месеца по-късно Хемингуей научава, че баща му се е самоубил.

През 1929 г. излиза „Сбогом на оръжията“ (“A Farewell to Arms”) – сложен и многопластов роман, който утвърждава Ърнест Хемингуей като голямо име в художествената литература. Три години по-късно творбата е адаптирана за филм.

В началото на 30-те години писателят публикува документална книга за бикоборството „Смърт след пладне“ (“Death in the Afternoon”, 1932), а през 1935-a друга за африканското сафари „Зелените хълмове на Африка“ (“Green Hills of Africa”). През 1937-а излиза романът „Да имаш и да нямаш“ (“To Have and Have Not”) – в писането на сценария за филм се включва Уилям Фокнър.

Ърнест и Полин заживяват в къща в Кий Уест, Флорида, но пътуват често из Източна  Африка, Испания и Карибите. През юни 1932 г. се ражда вторият им син Грегъри.

Привързан към Испания, по време на гражданската война Хемингуей прави четири пътувания до там и събира пари за борбата на републиканците срещу националистите. Покрай тези събития през 1940-а издава романа „За кого бие камбаната“ (“For Whom the Bell Tolls”), посветен на писателката и военен кореспондент Марта Гелхорн – двамата сключват брак същата година. Заедно предприемат дълго пътуване в Китай.

След последното си посещение в Испания Хемингуей купува малко имение в Куба, близо до Хавана.

По време на Втората световна война, докато е кореспондент, писателят участва в летателни мисии на Кралските военновъздушни сили, прекосява Ламанша с американските войски, включва се във военните действия в Нормандия и битката при Арден, както и в освобождаването на Париж.

Обвиняван е във военни престъпления и че неправомерно участва във военни действия, вместо да е само журналист. Наблюдаван е от ФБР и заподозрян като съветски шпионин. След войната Хемингуей е награден от американското правителство с бронзова звезда за храброст.

Периода 1944–1945 г. писателят прекарва в Лондон – претърпява автомобилна катастрофа, Марта го изоставя и той се жени за четвърти път – за Мери Уелш, репортер на „Тайм“. С нея заминава за кубинското си имение, където се отдава на писането на художествена литература.

Увлечен по риболова, се вдъхновява и пише „Старецът и морето“ (“Old Man and the Sea”) – романът за кубинския рибар Сантяго, който хваща гигантска риба марлин – излиза 1952-ра. На следващата година Хемингуей е удостоен за него с награда „Пулицър“, а през 1954-та с Нобелова награда за литература за цялостно творчество.

Започва подготовка по издаването на том с мемоари от 20-те години в Париж – „Безкраен празник“ (“A Moveable Feast”, 1964), както и повестта „Снеговете на Килиманджаро“ (“The Snows of Kilimanjaro”, 1961).

Редица нещастия в семейството и в близкия приятелски кръг на Хемингуей довеждат писателя до депресия, влошено физическо и психическо състояние и тежки последствия от алкохолизъм. Писателят работи върху мащабни ръкописи като „Райската градина“ и „Морска книга“, но трудно се съсредоточава.

Няколко месеца след преместването си в Айдахо влиза в клиника за лечение на хипертония. Два дни след изписването си, тъй като не може да понесе безпомощността от болестите, на 2 юли 1961 г. Хемингуей се самоубива с ловната си пушка.

Посмъртно излизат произведенията „Острови на течението“ (“Islands in the Stream”, 1970), „Опасното лято“ (“The Dangerous Summer”, 1985), „Истинска при първа светлина“ (True at First Light”, 1999) и др.