Книги на Виктор Пасков

Любопитни факти за живота на Виктор Пасков

Виктор Пасков е роден на 10 септември 1949 г. София. Още като ученик публикува свои стихове, но заради своенравното си поведение сменя няколко гимназии.

На 18 години заминава при баща си в Лайпциг, където той е музикант. От този момент бъдещият писател става гражданинът без граници или както сам ще се определи: като „българин по света“, който не приема правилата нито на мястото, където отива, нито на страната, от която идва.

В студентските си години, а и по-късно пее джаз по барове и клубове, свири на саксофон и китара.

През 1976 г. завършва консерваторията „Феликс Менделсон“ в Лайпциг. Остава в Германия няколко години, през които работи освен като инструменталист, и като оперен певец (бас баритон), композитор на театрална музика, участва в няколко джаз формации.

Виктор Пасков посвещава много време и на четенето – в лайпцигската библиотека открива книги, които не се намират в България. Преживяванията от годините, прекарани в Германия, по-късно стават основа за сюжета на романа с биографични елементи „Германия – мръсна приказка“ (1991).

Той се прибира в България и в периода 1980–1987 г. е редактор в един от вестниците на „София прес“ – седмичника „Софийски новини“. От 1987 г. е редактор и сценарист в Студия за игрални филми „Бояна“.

Същевременно Пасков продължава да се занимава и с литература. Има публикувани стихотворения и разкази в списанията „Родна реч“, „Пламък“, „Септември“ и „Съвременник“.

През 1986 г. излиза дебютната книга на Виктор Пасков „Невръстни убийства“, която включва новелите „Невръстни убийства“ и „Мартина“. Необичайното съпоставяне на живота и смъртта, на вечното противодействие между доброто и злото, както и натуралистичните описания в историите на персонажите стряскат и веднага приковават вниманието. Противоречивите мнения и отзиви съответно не закъсняват.

Същото се случва година по-късно с отпечатването на повестта „Балада за Георг Хених“. Трогателната история за възрастния чех, майстор на цигулки, който изживява последните си години в София, е приета повече от радушно.

Използваният език и стил сякаш пресъздават ритъма на музикално произведение. Отново са включени автобиографични елементи, интерпретират се широк спектър от емоции и теми като приятелство, човещина, достойнство, вярата и изкуството. Произведението се превръща в най-популярния и разпознаваем български принос в съвременната европейска литература.

Пасков дълбоко се вълнува от темата за духовното оцеляване и не крие своето отношение към културната и духовна деградация на българското общество през 50-те и 60-те години на ХХ век.

Открито демонстрира и политическите си убеждения и пристрастия, но не се притеснява да критикува политическата власт още преди 1989 г. Бурно реагира и на натовските бомбардировки над Сърбия през 1999 г. 

В началото на 90-те години Пасков живее в Париж, като продължава да публикува разкази и повести в периодични издания. Докато пребивава във Франция, излиза романът „Германия – мръсна приказка“ (1992). Личните преживявания на автора от живота му в Германия се претопяват в изобилието от теми, които повдига чрез историите на героите.

В желанието си за добър и различен живот те отиват в Германия, но реалността се оказва съвсем друга. Тази „мръсна приказка“ е за надеждата, доверието, любовта, заблудата, безпътицата, страха и примирението. 

Пасков е автор още на книгите:

• „Ций Кук“ (1991, повест)
• „Аутопсия на една любов“ (2005, роман)
• „Гледната точка на Гоген“ (2008, сборник с разкази)

Известно време е директор на Бургаския драматичен театър „Адриана Будевска“ и програмен директор в Българската национална телевизия. Два пъти е директор на Българския културен център в Берлин, но и двата пъти напуска след скандали. От 2006 г. до смъртта си заема длъжността културен аташе в Българското посолство в Швеция.

Виктор Пасков има четири брака и две деца – Александър и Никол, но няма роднини в страната. Една от съпругите му е известната преводачка и литературовед от френски произход Мари Врина. Умира от рак на белите дробове на 16 април 2009 г.

Пасков е пъстра личност и талантлив творец. И в изкуството, и в живота се впуска с енергия и страст. Като своя майстор лютиер не се отказва да твори и не прави компромис със своите ценности.

Въпреки скандалите около служебните му постове, противоречивите мнения и критики, многопластовите му истории сякаш изпреварват времето, в което са създадени, и се утвърждават като най-доброто и непреходното от съвременната българска литература.