Книги на П. Г. Удхаус

Любопитни факти за живота на П. Г. Удхаус

Сър Пелъм Гренвил Удхаус е роден на 15 октомври 1881 г. в Гилдфорд, Великобритания.  Той е третият син в семейството на съдия Хенри Удхаус, който дълги години работи в Хонконг, и на Елинор Дийн, която има аристократично потекло.

Родът Удхаус живее от векове в Норфълк, но заради работата на бащата семейството се мести в Хонконг. Когато момчето навършва 3 години, е изпратено да учи в Англия и прекарва твърде малко време с родителите и братята си. Макар да е весел по нрав, често се отдава на писане, защото се чувства самотен и тъгува по дома.

Усвоява с лекота учебния материал, спортува активно с училищните отбори по крикет и футбол. Прекарва ваканциите си в провинцията при някоя от многобройните си лели. Здравословният ужас от „ято лели“ в произведенията му е свързан със спомени от детството му.

На 12 години е изпратен в колежа Дълуич, където вече е постъпил и по-големият брат Армин. Участва в спортните състезания, утвърждава се като успешен колежанин, избран е за редактор на списанието на колежа. Проявява артистичен талант – изпълнява главни роли или пее в театрални и музикални постановки.

Надява се да продължи в Оксфордския университет като брат си, но поради обезценяване на индийската рупия доходите на баща му са недостатъчни да покрият таксите.

Хенри уговаря Пелъм да получи работно място към клон на хонгконгска банка, след като изкара двугодишно обучение в Лондон. Той не се увлича от банковото дело и напуска. За този период обаче успява да публикува около 90 свои материала за училищния спорт, комикси и разкази в 9 различни списания.

Убеден, че иска да се занимава с писане, от 1902 до 1909 г. работи като журналист във вестник – води колонка за комикси в “The Globe”.

През 1902 г. е публикуван и първата му творба “The Pothunters” (училищна история) – първо като роман с продължение в периодиката, а после и като книга. До края на десетиелтието Удхаус написва общо осем романа и е съавтор на други два – все с училищни сюжети.

През 1904 г. пътува за първи път до САЩ, за да усети мечтания живот в Ню Йорк – статиите от това пътешествие увеличават драстично хонорарите му.

По същото време по покана на либретиста Оуен Хол започва да пише и текстове за музикални комедии – също успешно начинание за Удхаус в следващите 30 години.

Месеци преди избухването на Първата световна война писателят се установява в САЩ. През 1914 г. се жени за Етел Уайман – двамата нямат деца, но той осиновява доведената си дъщеря Леонора.

Първият по-голям успех за Удхаус идва през 1915-а с публикуването на фарсовия роман за лорд Емсуърт, собственик на замъка Бландингс, в последователни броеве на “The Saturday Evening Post” – „Нещо свежо в Бландингс“ (“Something Fresh”). Същата година излиза и като книга в САЩ и Великобритания – превръща се в бестселър.

Малко по-късно е отпечатана и първата история за младия ексцентричен и разсеян аристократ Бърти Устър и неговия находчив предан иконом Джийвс – „Пълен напред, Джийвс“ (на английски носи първоначално името “Extricating Young Gussie”).

Техните нелепи и забавни приключения с премеждия сред интригите и капаните на висшето общество завладяват читателите. Писателят се утвърждава като майстор на съвременния фарс, ирония и сарказъм.

В периода 1915–1919 г. популярността на Удхаус достига своеобразен връх. Той се утвърждава и като добър драматург и текстописец. През 20-те години на ХХ в. в Ню Йорк създава десетки музикални комедии, пиеси, текстове на песни и мюзикъли, а през 30-те работи в Холивуд като сценарист – прави драматизации на чужди и свои романи.

Заради честите пътувания между САЩ и Англия хумористът има неуредици с данъчните, затова през 1934 г. семейството заживява във Франция, а и избухва Втората световна война. От съюзническите сили предлагат на писателя да го евакуират, но той отказва.

През 1940 г. е арестуван и изпратен в лагер в Германия. Година по-късно е освободен под натиск от САЩ с условието да остане в страната. Карат го да направи пет предавания за Америка по германското радио. Въпреки че те са хумористични и без политически пристрастия, сънародниците му ги приемат като предателство. Произведенията на Удхаус са подложени на цензура в родината му.

През 1943–1944 г. се връща във Франция, но е задържан от френските власти за подривна дейност. Освободен е в началото на 1945-а, но Удхаус научава едва след година, че може необезпокояван да напусне страната.

Периодът от 1947 до 1951 г., когато се завръща в Америка, е доста тежък за писателя – списанията са в упадък, доходите на семейството са несигурни, не получава покани да пише, изпитва творчески блокаж. Хумористът никога повече не пътува до Великобритания.

В годините 1952–1975 публикува над 20 романа, два сборника с разкази и един с избрани статии, том с писма и мемоари. От 1959 г. възстановява и театралните си ангажименти, но не постига предишния успех.

Въпреки популярността писателят избягва публичните изяви, води уединен и скромен живот. Негови хобита са плуването и крикетът.

През януари 1975 г. П. Г. Удхаус е почетен с Ордена на Британската империя като официална прошка.

Следващия месец постъпва в болница заради кожно заболяване, обаче получава инфаркт. Удхаус умира на 14 февруари 1975 г. в Саутхамптън на 93-годишна възраст.

Последното му произведение е „Лелите не са джентълмени“ (“Aunts Aren’t Gentlemen”, 1974). Преди да почине, работи върху „Залез в Бландингс“ (“Sunset at Blandings”, 1977).