Книги на Маргарет Мичъл

Любопитни факти за живота на Маргарет Мичъл

Маргарет Мънърлин Мичъл е родена на 8 ноември 1900 г. в Атланта, Джорджия, САЩ.

Семейството й е заможно, баща й е адвоката Юджийн Мичъл, а майка й е суфражетката и ревностна католичка Мери Изабел. Имала е двама по-големи братя, но единият е починал още преди раждането й.

По бащина линия има шотландско потекло и е четвърто поколение в града, като мъжете в рода активно участват в историческите събития, разтърсили Юга. По майчина линия Мичъл има ирландски корени и също е от заможен род.

Израства като момиче с бурен характер и богато въображение. Играе с брат си и момчетата, обича да язди понито си, често слуша спомените на възрастните за Гражданската война.

Като дете съчинява истории за животни, приказки и приключенски сюжети – кара майка си да ги записва. По-късно си измисля издателство, оформя сама книгите си с корици от картони и подшити страници.

Приключенските и каубоските ѝ разкази са придружени с нейни рисунки, а герой е самата Маргарет. По-късно записва хрумванията си в тетрадки, някои от тях са запазени и публикувани посмъртно.

В училище Маргарет Мичъл пише и поставя пиеси по книгите на Томас Диксън. В периода 1914–1918 г. посещава частната Вашингтонска семинария в Атланта, където участва в драматичен клуб. Създава различни драматизации, като умело изпълнява дори мъжките роли.

Преподавателката по литература в колежа забелязва писателския талант на момичето и го насърчава да работи върху стила си. Мичъл се включва и в литературния клуб, има две публикации в годишника на колежа. Измисля псевдонима си Пеги и Пег – съкратена форма на митологичния крилат кон Пегас.

Известно е, че в този период Мичъл пише роман от 400 страници “The Big Four” („Голямата четворка“) – за четири момичета в интернат, но ръкописът е изгубен или унищожен от самата нея.

По време на Първата световна война през май 1918-а, се влюбва в млад лейтенант нюйоркчанин от богато семейство. Преди да замине за фронта, той ѝ подарява годежен пръстен. Само няколко месеца по-късно е ранен и умира във Франция.

През есента по настояване на майката Мичъл постъпва в най-добрия женски колеж в Масачузетс Smith College, но учи само година. Поради смъртта от испански грип на Мери Изабел, момичето напуска университета, за да се грижи за домакинството. Изоставя мечтата си за журналистическа кариера.

През 1921 г. Маргарет Мичъл участва с предизвикателен танц на бала на дебютантките в Атланта, оказва се сгодена за петима мъже. През 1922-ра сключва брак с Бериен Ъпшоу, когото баща ѝ не одобрява. Четири месеца след сватбата двойката се разпада, а се развежда официално две години по-късно.

През лятото на 1925 г. Мичъл се жени за кума и приятеля на Бериен – мекушавия и хипохондричен Джон Марш.

Още в края на 1922 г. тя започва работа като журналист в седмичното списание “The Atlanta Journal”. За близо четири години публикува над 120 статии и 85 очерка. Работи като репортер, автор на статии, редактор и рецензент на книги.

Маргарет чупи глезена си, преживява няколко автомобилни катастрофи, гръбнакът ѝ пострадва сериозно при падане – вследствие на редица травми здравето ѝ се влошава, затова прекратява журналистическата си кариера.

Докато Маргарет Мичъл се възстановява вкъщи, се отдава на четенето на романи, но и на четива по сексология, еротика и за сексуалната революция. Съпругът ѝ, уморен да пренася и връща книги до библиотеката, я предизвиква: „За бога, Пеги, не можеш ли да напишеш книга, вместо да четеш хиляди от тези?“.

За да я насърчи, Джон купува втора ръка преносима пишеща машина. Мичъл наистина започва своя роман шедьовър „Отнесени от вихъра“. Работата по него, в обем над 1000 страници, ѝ отнема десет години заради задълбочените исторически проучвания и разговорите с очевидци на Гражданската война.

Любопитен факт за „Отнесени от вихъра“ е, че тя първо написва последната глава, след това работи по предходните в разбъркан ред. Главната героиня Скарлет първоначално носи името Пенси. Заглавието пък е взаимствано от стихотворението „Синара“ на Ърнест Доусън.

Макар историята и нрава на О’Хара да са близки до тези на Мичъл, тя твърди, че героите ѝ са напълно измислени. „Отнесени от вихъра“ е публикувана през юни 1936-а.

Поради недоброто си здравословно състояние и меланхолия, писателката отказва да дава интервюта и автографи. Не желае да бъде обект на обществено внимание. Не се включва и в процеса на адаптацията и снимките за холивудската продукция по романа, нито се появява на премиерата.

Любовната история на Скарлет О’Хара и Рет Бътлър излиза на екран през 1939-а.

Мичъл посвещава много време да защитава авторските права на книгата – води дела срещу издатели, които публикуват „Отнесени от вихъра“ без разрешение. Покрай нейните съдебни битки, Конгресът приема законодателни промени в полза на писателите.

Заедно с ръкописа на „Отнесени от вихъра“, писателката предава и новелата „Ропа Кармагин“, писана през 1920-а, но издателство Macmillan отхвърля творбата – намира я твърде кратка за книга.

По време на Втората световна война, Маргарет Мичъл е доброволец към американския Червен кръст, включва се в домашната отбрана и писането на писма до войници, финансира военните сили.

През август 1949 г. писателката е блъсната от пиян таксиметров шофьор, докато отива със съпруга си на кино. Мичъл получава тежки наранявания, изпада в кома и няколко дни по-късно умира на 11 август 1949-а на 48-годишна възраст.

През 1994 г. името на Маргарет Мичъл е вписано в Залата на славата на жените с постижения в щата Джорджия, а през 2000 г. – в Залата на славата на писателите.

Дълго след смъртта ѝ са публикувани колекция от текстове от детството – “Before Scarlett. Girlhood Writings of Margaret Mitchell” (2000), както и новелата „Изчезналият Лейсън“ (“Lost Laysen”, 1996), която тя пише едва 16-годишна.