Книги на Кърт Вонегът

Любопитни факти за живота на Кърт Вонегът

Кърт Вонегът е роден на роден на 11 ноември 1922 г. в Индианаполис, щата Индиана, САЩ и е третото дете в заможно семейство с немски корени. По традиция в рода баща му става архитект, но заради Голямата депресия трудно намира работа и у дома изпитват финансови затруднения.

В гимназията Вонегът е добър ученик, свири на кларинет, пише за училищния вестник. През 1940 г. следва биохимия в университета „Корнел“, Итака, Ню Йорк, но не се чувства увлечен. С ентусиазъм обаче е колумнист в студентския вестник.

След първата година се разболява от тежка пневмония и напуска университета. Записва се в армията.

През 1943 г. Вонегът започва да учи машинно инженерство и е изпратен в лагер, недалеч от дома му. При едно от завръщанията си вкъщи намира майка си мъртва. Страдала е от психични проблеми и умира от свръхдоза сънотворни. Ужасният спомен преследва писателя цял живот.

Вонегът е участник във Втората световна война и е изпратен на фронта в Европа. В битката при Арден попада в плен на германците. Заедно с още 50 американски войници е изпратен в Дрезден. Работи във фабрика за производство на витамини, която е под земята, затова оцелява при бомбардировките на града. Тези преживявания стават по-късно основа за написването на романа „Кланица пет“ (Slaughterhouse-Five).

През 1945-а 22-годишният Вонегът се връща в САЩ като ветеран от войната и се жени за Джейн Кокс – приятелка от детинство. Двамата имат три деца, но по-късно осиновяват и четирите на сестрата на Вонегът.

Семейството се мести в Чикаго, където Вонегът следва антропология в Чикагския университет, но завършва 20 години по-късно. За да издържа семейството, работи като журналист, учител и рекламист.

Заради позицията си в „Дженерал Електрик“ през 1947 г. семейството заживява в Скънектади, Ню Йорк. Покрай работата си Вонегът събира идеи за фантастичните си произведения и публикува първите си разкази в популярни списания.

През 50-те години фамилията се установява в Кейп Код, Масачузетс, като Вонегът се отдава изцяло на писането.

През 1952 г. излиза от печат първият му роман „Механично пиано“ (“Player Piano”). Сатиричната историята за бъдещето, в което властват машините, разширява темите от разказите за технократското общество, обезличаването на човека и духовната нищета.

Трудностите в живота не сломяват писателя, следващите години са много продуктивни за него – публикува романите:

• „Сирените на Титан“ (“The Sirens of Titan”, 1959)
• „Майка нощ“ (“Mother Night”, 1961)
• „Котешка люлка“ (“Cat’s Cradle”, 1963).

Стилът „вонегътизъм“ вече е утвърден и разпознаваем и за по-широката публика: „хипнотичен литературен стил, достъпен за всички социални класи и същевременно лишен от всевъзможни културни стереотипи“ (по Марин Бодаков).

През 1965 г. Вонегът е поканен да преподава в университета в Айова. Потапянето в творческата среда на преподаватели и студенти се отразява благотворно върху писателя – разнообразява темите и посланията на произведенията си, нихилизмът в тях е смекчен.

Излиза петият му роман „Бог да Ви поживи мистър Розуотър“ (“God Bless You, Mr. Rosewater”, 1965), в който липсват фантастичните технологии; главният герой е милионер, който мечтае да създаде по-добър свят.

Най-популярна книга от Кърт Вонегът става „Кланица пет“ (“Slaughterhouse-Five”) и е публикувана  през 1969 г. Войната е често срещан мотив в творчеството му. Дълбокото изследване на различните човешки състояния и необикновения стил на писане са посрещнати положително от читателите и литкритиката.

Заради сцените на насилие и сексуално съдържание обаче в някои училища и библиотеки книгата е забранена. Правителства пък не одобряват антимилитаристичното настроение.

Следват романите: 

• „Закуска за шампиони“ (“Breakfast of Champions”,1973) 
• „Затворникът“ (“Jailbird”, 1979)
• „Точния мерник“ (“Deadeye Dick”, 1982).

Междувременно писателят преживява редица лични несгоди: развежда се с първата си съпруга, изпада в депресия, спира да пише, прави опит за самоубийство през 1984-та.

Въпреки всичко в края на века остава плодотворен и работоспособен, като пише следните произведения:

• детската книга „Слънчева лунна звезда“ (“Sun Moon Star”, 1980),
• романите „Синята брада“ (“Bluebeard, the Autobiography of Rabo Karabekian (1916–1988)”, 1987),
• „Фокус бокус“ („Hocus Pocus“, 1990),
• „Времетръс“ (“Timequake”, 1997), 
• Както и пиеси, сборник с есета

Последната книга на Кърт Вонегът излиза през 2005 г. – „Безотечественик“ (“The Man Without Country”) – има автобиографичен характер, съдържа есета за изкуството, политиката, обществото и живота.

През 2000 г. Вонегът едва оцелява при пожар в дома си в Манхатън. Години по-късно пък получава черепно-мозъчна травма при инцидент вкъщи и не успява да се възстанови. Умира на 11 април 2007 г. на 85-годишна възраст.

Посмъртно са издадени непубликувани разкази, новела, незавършен роман и част от кореспонденцията му.

През 2015 г. Вонегът е вписан в Залата на славата за научна фантастика и фентъзи. Макар винаги да е възприеман като майстор в този жанр, приживе писателят не е съгласен с това определение.