Книги на Джани Родари

Любопитни факти за живота на Джани Родари

Джани Родари е роден на 23 октомври 1920 г. в градчето Оменя, Северна Италия. От малък е често болнав и вероятно това е причината да расте като срамежливо и неособено общително момче. Когато е 10-годишен, баща му умира и момчето става още по-затворено. Майката изпраща тримата си синове – Джани, Чезаре и Марио – при баба им в село Варесето.

В продължение на три години малкият Джани посещава католическо училище. По това време прави и литературния си дебют – публикува 8 разказа в католически вестник, сътрудничи на списание “Luce”.

Освен с писане, се занимава и с музика – учи цигулка и свири по сватби и други събития. В младежките си години чете много и непрекъснато: привличат го книги на философска и политическа тематика – особено Ницше и Шопенхауер. Мечтае да пътува, да живее в по-голям град и да прави нещо интересно.

Бедността обаче притиска семейството. Когато е на 17 години, Родари взима диплома за преподаване и започва работа като учител в местните начални училища. Тогава разбира, че е добър в измислянето на истории за деца.

По-късно сам разказва, че прави това не толкова от желание, а защото това е бил начинът да успокоява малките си възпитаници или да им привлече вниманието.

През 1939 г. за Джани Родари за кратко посещава Филологическия факултет на Католическия университет в Милано, но след няколко изпита изоставя обучението си, тъй като през 1940 г. Италия се включва във Втората световна война.

Родари е освободен от военна служба по здравословни причини, но по-късно е пренасочен да работи в болница. Разтърсен от смъртта на най-добрите си приятели Нино и Амедео, убити на фронта, и от новината, че брат му Чезаре е изпратен в концлагер в Германия, Родари се включва в Ломбардската съпротива, става партизанин, а през 1944-та – член на Италианската комунистическа партия.

След войната Родари започва кариерата си като журналист в печатните издания на комунистическата партия. Публикациите му са свързани с всичко – от изкуство и спорт до престъпността и политиката, пише и истории за деца. През 1950 г. е прехвърлен в Рим, където е назначен за главен редактор на новосъздаден детски седмичник – “Il Pionere”.

Животът на Родари тръгва в нова посока: през 1951 г. излизат първите му книги: стихосбирката – „Книжка със смешни стихотворения“ и емблематичната „Приключенията на Лукчо“.

Историята на малкото лучено човече, което предвожда въстание на огорчените градински зеленчуци – картофа, праза, ряпата и др. срещу потисничеството на принц Лимон, барон Портокал и дук Мандарина и синьор Домат, вписва името му сред най-добрите детски писатели.

Идеологическият мотив в историята е очевиден и не е изненада, че в годините на Студената война, а и след това, книгите на Родари не се превеждат и издават на Запад, за разлика от изключителната му популярност в бившия Съветски съюз.

През 1951 г. Родари прави първото от регулярните си посещения в тази страна. През целия си живот остава ревностен комунист, без това да му пречи да бъде духовит и загрижен за възпитанието на децата писател.

През 1953 г. се жени за Мария Ферети и четири години по-късно се ражда дъщеря им Паола. През 1957 г. писателят полага изпит за журналист – професия, която до момента му се отдава и практикува. Постепенно популярността му нараства и извън левите среди – преводите на книгите му и в други европейски държави му спечелват нови почитатели.

Излизат от печат и познатите на всяко дете „Приказки по телефона“ (1962) – сборник с 67 разказа, които разкриват откъде идва Родари и какво е отношението му към света.

През 1970 г. италианският писател е удостоен с най-престижната международна награда за детски книги – „Ханс Кристиан Андерсен“.

Със сигурност историите на Родари щяха да се развият и обогатят с обществено-политическите промени през 80-те години и с разочарованието от замяната на идеалите на комунизма, но ранната му смърт през април 1980-а лишава световната литературата от забавния му и интелигентен стил на писане.

През 2020-а Google припомни на интернет потребителите 100-годишнината от рождението на знаменития писател със специално разработен „дудъл“.