Книги на Дейвид Гогинс

Любопитни факти за живота на Дейвид Гогинс

Дейвид Гогинс е роден на 17 февруари 1975 г., той е по-малкият син на Трънис и Джаки Гогинс. Бащата започва бизнес като притежател на концесия за разпространение на кока-кола в Бъфало, Ню Йорк, а впоследствие построява и менажира една от първите пързалки за ролкови кънки в региона – „Скейтленд“.

През 1981 г. семейството се мести да живее в Уилямсвил, Ню Йорк. Още в детските си години Дейвид е подложен на физически и психически тормоз от страна на баща си, става чест свидетел на домашното насилие над майката.

Деспотичният и алкохолизиран Трънис задължава децата и съпругата си да работят до късно нощем в „Скейтленд“, а у дома многократно ги заплашва с убийство.

В резултат на честото недоспиване, нездравата семейна среда и насилието вкъщи Дейвид Гогинс започва да заеква, развива астма, изостава в училище, има емоционални проблеми и лошо поведение.

През 1984-та Джаки успява да напусне съпруга си, като отвежда и синовете си. След няколко месеца по-големият ѝ син Трънис-младши се връща да живее при бащата. Връзката между двете момчета се прекъсва за над 15 години.

Докато живее в провинциално градче в Индианаполис, Дейвид посещава психолог. Диагностициран е с дефицит на вниманието, тревожност, ниска самооценка и токсичен посттравматичен стрес.

Вдъхновен от дядо си, който е бил 37 години готвач във ВВС, Дейвид Гогинс се включва в Гражданския въздушен патрул и се увлича по парашутистите спасители. Посещава курсове и мечтае да кандидатства.

Докато учи в гимназията, тренира баскетбол. Заради начина си на обличане и поведение е подложен на расизъм и нападки от местен клон на Ку Клукс Клан.

След като се проваля два пъти на теста за комплексни професионални способности, Дейвид Гогинс се заема с цялостна промяна на живота си.

В периода 1994–1999 г. той прекарва 10-седмично обучение във ВВС и работи в тактическа група за контрол във въздуха. При рутинно медицинско изследване научава, че носи гена на сърповидно-клетъчна анемия. Макар да е един от най-добрите парашутисти, осъзнава, че все още не е преодолял вътрешните си страхове.

След уволнението си от армията работи като нощна охрана в болница. Наддава от 80 до 140 кг при ръст 1,90 м.  Известно време работи нощни смени в ресторанти и вериги за бързо хранене като унищожител на вредители към „Еколаб“.

В края на 90-те години се жени за ученическата си любов Пам, живеят в градчето Карамел, Индиана. Занемарява начина си на живот – натрупва дългове по кредитни карти, прекалява със захарни и тестени изделия. Бракът му постепенно се разпада.

След като случайно гледа по телевизията документално предаване за обучението на морски тюлени, Гогинс решава да кандидатства. Съпругата му Пам и доведената му дъщеря отказват да се преместят в Сан Диего, ако бъде приет.

Той напуска работа, изгражда си строг режим, за да се подготви за теста; подлага се на изтощителни и продължителни тренировки във фитнеса. По време на борбата си с наднорменото тегло отслабва 48 кг за три месеца.

За да влезе във форма, Гогинс дневно бяга по 10 км, кара колело по 30 км и плува по 3 км. Всеки випуск морски тюлени приема по 190 мъже, до края на обучението оцеляват 40. Но Гогинс иска да е най-добрият от тях.

Вододел в обучението е т.нар. Адска седмица, когато безсънието, физическото и психическото натоварване от изпитанията са най-тежки. Гогинс е сред лидерите във випуск 231 и предвожда своя екипаж – изковава ключовата фраза за стоицизъм „не може да ме нараниш“. Калява не само тактическите си умения, а и съзнанието, непокорството и устрема си към победа. Преодолява страха си от водата.

Заради счупване на капачката на коляното Гогинс прекъсва обучението си за 6 месеца.

Междувременно подобрява взаимоотношенията си с Пам и тя забременява. Следвайки мечтата си, Гогинс се развежда за втори път с нея и се отправя към обучението си. Става част от випуск 235 с условието, че при контузия отпада завинаги.

През 2001 г. Гогинс успява да се дипломира (преминава три пъти през Адската седмица) – той е 36-ят афроамериканец в историята на военноморските тюлени, завършил изпитанията. Назначен е в Екип 5. Участва в мисии в Ирак, Афганистан, о. Гуам и др.

През 2005 г. Дейвид Гогинс се жени за Кейт, която го подкрепя да се включи в ултрасъстезанието на 160 км „Един ден“ в Сан Диего. Пробягва дистанцията без никаква предварителна подготовка за 18 часа и 56 минути.

След смъртта на няколко приятели тюлени на мисия в Афганистан той се отдава на благотворителна дейност. Участва в маратони, за да събере пари за семействата на загинали войници в специални операции.

Само от трите си бягания на ултрамаратоните „Бадуотър“ (2006, 2007 и 2013 г.) набира над 2 млн. долара.

През 2006 г. Гогинс се включва в състезанието „Хърт 100“ на Хаваите – 160 км трасе със 7500 м денивелация.

Участва в над 60 ултрамаратона, като се класира в топ 5. Той е активен участник в каузи към различни нестопански организации, занимаващи се от екологични до хуманитарни дейности.

През август 2011 г. Дейвид Гогинс се омъжва за Надя Конърс, филмов режисьор. Двамата имат син, но се развеждат.

Ултрамаратонецът се пенсионира през 2015-а от армията като главен старшина във военноморските сили: единственият военен, който е бил част от офицерите на тактическия въздушен контрол на ВВС с три Адски седмици за една година, завършил основното обучение по подводна диверсия за тюлени и рейнджърското училище за сухопътните сили.

Същата година предприемачът Джеси Ицлър, вдъхновен от постиженията на спортиста, го наема да живее в дома му с него за един месец. Описва опита си в книгата „Да живееш с морски тюлен“ (“Leaving with a Seal”).

През 2018 г. Дейвид Гогинс става пожарникар към Горската служба на САЩ като участва в потушаването на пожар от 55 000 акра в Колорадо.

Днес Дейвид Гогинс споделя живота си с настоящата си съпруга Дженифър Киш, изнася лекции за мотивация и поддържа добрата си форма.