Книги на Дейвид Балдачи 

Любопитни факти за живота на Дейвид Балдачи

Дейвид Балдачи е роден на 5 август 1960 г. в Ричмънд, Вирджиния. Той е американски гражданин, но с италиански произход. Корените на семейството му идват от малкото градче Барга в Тоскана.

Балдачи пише от ранно детство – неговата майка му дава тетрадка да пише истории. Самата тя по-късно споделя, че мотивът е бил не насърчаването да развива таланта, а защото „всяка майка от време на време има нужда от почивка“.

Балдачи от дете проявява изключителна памет и постоянно кара своите брат и сестра да го препитват за факти от Гражданската война. Сестра му става също писател, а брат му е художник и прави илюстрациите на първата книга от поредицата за детската аудитория „Фреди и пържените картофки“ (“Freddy and the French Fries”).

Макар да пише от дете, Балдачи се насочва към политическите науки. През 1982 г. завършва бакалавър в тази специалност от Университета във Вирджиния, а през 1986 г. се дипломира и по право в юридическия факултет на същия университет. Неслучайно в романите си много от сюжетите му са свързани с герои „с бели якички“.

След завършване на образованието си заминава във Вашингтон и практикува право девет години. Междувременно продължава и да пише за свое удоволствие – разкази и сценарии, но без особен успех. Балдачи решава да смени повествователната форма и да напише роман. И първият му – „Абсолютна власт“ (“Absolut power”, 1996) – е началото на успешната му писателска кариера.

Историята за агенти от тайните служби, готови на убийство, за да прикрият връзката на президента с убита жена, привлича вниманието на любителите на трилъри. Година след издаването на книгата тя е адаптирана за филм, номиниран за „Оскар“. Главен герой и режисьор на филма е Клинт Истууд.

Адвокатът Балдачи, който до този момент пише само разкази и повести, намира своето призвание. Създава сценариите на някои от романите си, адаптирани както за големия екран, така и за телевизията.

Вече почти 30 години Дейвид Балдачи създава романи и поредици, които го утвърждават в класациите за най-продавани автори в световен мащаб. Трилърите му са пълни със скандални и компрометиращи истории, със заплетени и изненадващи обрати в сюжетите, с конспирации и престъпления, вендета и възтържествуване на истината.

Сред най-продаваните му романи през годините са:

• „Тотален контрол“ (“Total control”, 1997)
• „Лотарията“ (“The Winner”, 1998)
• „Да спасиш свидетел“ (“Saving Faith”, 1999)
• „Последният жив“ (“Last Man Standing”, 2001)
• „Коледен експрес“ (“The Christmas Train”, 2003)
• „Да вярваш в чудеса“ (“Wish you Well”, 2001)

Поредицата „Шон Кинг и Мишел Максуел“ (“Sean King and Michelle Maxwell”) е адаптирана през 2013 г. за телевизионен сериал с името „Кинг & Максуел“, на който авторът е консултант-продуцент.

Дейвид Балдачи пише седем романа за детската и YA публика. Двукратен носител на наградата „Майстор на трилъра“ на Международните писатели на жанра. Писателят е редактор на списание “Parade”, чиято читателска аудитория наброява над 75 милиона. Развива изключително широка благотворителна дейност и участва в множество благотворителни организации.

Със съпругата си създават фондация “Wish You Well”, чиято цел е да подкрепя и развива грамотността във всички възрастови групи. Писателят силно подкрепя и независимите книжарници, като често участва в техни събития. Заради сестра си (също писател), диагностицирана с множествена склероза, Балдачи се включва и в Националното общество на това заболяване.

През 2020 г. стартира свой подкаст – “David Baldacci power of story“ („Силата на историята на Дейвид Балдачи“), в който със свои колеги писатели дискутират творческото писане.

Най-новата книга на писателя излиза през пролетта на 2023 г. “Simply Lies” и е психологически трилър – напрегнат сюжет за две жени: бивш полицай и престъпничка, чиито съдби ще се преплетат.

Освен даровит писател Балдачи е и много добър оратор. Обича да рисува предмети и скици и се шегува, че в бъдеще може да направи изложба.

Живее със съпругата си, двамата си синове и двете кучета в Северна Вирджиния, близо до Вашингтон. Може да работи върху няколко истории едновременно и казва, че не приема писането като работа, а за забавление.