Архетиповете и колективното несъзнавано

„Архетипове" и „колективно несъзнавано“ са централни понятия в аналитичния проект на К. Г. Юнг. Настоящият том (ІX/І от „Събраните съчинения”) се състои от работи, написани между 1933 и 1955 г., които очертават и разработват тези две понятия. При това първите три съчинения могат да се разглеждат като теоретично основополагане, а именно „За архетиповете на колективното несъзнавано“, после „Понятието за колективно несъзнавано“ и най-накрая - „За архетипа с особено внимание върху понятието „анима’“. Следват публикации, в центъра на които са специфични архетипове, а именно на „майката", „прераждането“, „детето-бог“, респективно „божествено момиче“, после - мотивът на „духа“, както често се появява в детските приказки, и т. нар. „трикетер“ (хитрец). Накрая се разглежда връзката на архетиповете с процеса на индивидуация, веднъж теоретически в статията „Съзнание, несъзнавано и индивидуация“, после - практически приложено върху един такъв процес на индивидуация, както се разкрива на основата на една впечатляваща серия рисунки от аналитичната работа на Юнг. За центриращата символика на мандалите става дума в последните две работи на този том.