„Ти си богът, когото търсиш. Не си ли разбрал, че няма закон вън от твоята воля да те предпази от злото в тебе освен закона, който ти сам ще си наложиш? В тебе е светецът и убиецът, горният и долният свят. Кого ще предпочетеш? Само в този избор ти си свободен! А който се натовари със сладострастното бреме на дълг и закон, не търси вече свобода. Тя се е освободила от себе си — никой не иска нещо, което не му е нужно!… Седни на твой престол, увенчай се със своя слава!… Алилуя, вярвай и слави само твоя бог без име и без черква. Забрави ли, че той ти донасяше най-чистите радости, когато ти не беше станал Искариот, и ти откриваше сладките тайни? Ти го смяташе общ за всички, но той е само твой, понеже всеки го вижда според себеустроението си… Нали заради него напусна родители и покри лицето си с черния параман? И за кого, ако не за него, съчинителства да възпееш творенията му? Той е във всички времена, макар да носи имена на много богове…“

***

Емилиян Станев пише анималистични разкази, социална и нравствено-философска проза, исторически романи и повести. През 1948 г. излиза едно от най-известните му произведения – повестта „Крадецът на праскови“. След 1950 г. в продължение на 14 години работи върху своя роман „Иван Кондарев“, в който са описани събитията, свързани със Септемврийското въстание от 1923 г. Автор е също на книги за деца и юноши.

Произведенията му са с философски насочена тематика. В творби като „Легенда за Сибин, преславския княз“ (1968), „Тихик и Назарий“(1985), „Антихрист“ (1970), „Търновската царица“ (1974) и др. отразяват задълбочените познания по история на Е. Станев. Носител е на Националната награда „Йордан Йовков“ за 1975 г.