Адът на Гейбриъл

Страстна история за бягството на един мъж от личния му ад, докато се опитва да спечели невъзможното – прошка и любов

Помнеше ли той ябълковата градина? Опитвам се да проникна зад дълбоките сини очи и да извадя спомена:

Целувах те много, Гейбриъл, една незабравима вечер. Но ти не помниш. Чудя се дали ще си ме спомниш, ако те целуна. Спомни си моите устни, твоите ръце, в които заспах - единствената нощ с Беатриче! Ti amo, Dante! Аз съм твоята Беатриче!

Джулия рязко пое дъх...

Той се наведе над нея и се потопи в кафявите очи с карамелени отблясъци... Обхвана с устни устните й. Всичко беше ново и все пак странно познато. Целувката, зъбите, нежната игра на езика.

Ами ако неговата Беатриче не беше халюцинация? Ако това беше тя? Неговият тъмноок ангел!

Беше по-хубаво, отколкото Гейбриъл си го представяше, много по-хубаво отколкото в мечтите и въображението му. Тя беше истинска.

Вдъхновен от Данте и неговата муза Беатриче, авторът създава образа на загадъчния секси учен професор Гейбриъл Емерсън, който е привлечен необяснимо от стеснителната Джулия. Чрез тяхната връзка Гейбриъл поема на пътуване, което ще го принуди да разкрие мистерията на общото им минало и да се изправи срещу многобройните си демони. Непорочната Джулия Мичел също си има своите черни сенки и двамата стъпка по стъпка поемат един към друг, за да се справят заедно с тъмните си страни и да намерят пътя, извеждащ ги от ада, в който са живели. Това сближаване е и взаимното им съблазняване, в което има много нежност, романтика, чувственост и страст.

Силвейн Рейнард съблазнява читателите и отваря сетивата им за романтична и чувствена любов!