21 Уикенда

През 2022 г. излезе от печат първата им книга – „17 Уикенда“. В нея бяха представени 17 общини. Сега са добавени още 21.

И в новата книга са представени интересни факти от историята на общините, някои от които са познати само на ограничен кръг научни работници. На националната карта на културно-историческите ни забележителности добавят нови обекти, които със сигурност ще ви заинтригуват. Например мегалитите в община Брезово. Те са без аналог не само на Балканите, но и по света.

Мнозина са чували за Дяволския мост. Но колко са виждали изображението във водата на едно от чудесата на средновековното строително изкуство на Балканите? Дори специалистите не знаят, че на него има гравиран печата на цар Соломон.

Триградското ждрело в община Девин е сред най-живописните места в България. Един от неговите феномени е „Дяволското гърло“.

Вила „Армира“ е уникален образец на римската провинциална архитектура и изкуство на Балканите със световна значимост. В общината има няколко крепости, които са били сред най-значимите за своето време, които тепърва ще добиват световна слава, като Бялград, Балък дере, Лютица…

Късноримската резиденция Скретиска край Костинброд е сред най-големите перистилни комплекси в Римската империя, луксозен образец на късноримската жилищна архитектура.

Късноантичната крепост Кастра Мартис е част от Дунавския лимес – границата на Римската империя по Дунава.

Никопол е последната столица на България. От тук цар Иван Шишман управлява България. В града е тюрбето на мюсюлманския светец Али Коч Баба.

Античният керамичен център край Павликени е сред емблематичните археологически обекти от римската епоха по българските земи.

Има смели предположения, че на Драгойна е бил прочутият храм на Дионисий.

Козник над Рудозем е прабългарска крепост, ползвана по-късно и от римляните. Общината е новата входна врата към България от южната ни съседка.

На Садово страната ни дължи европейския връх като най-голям производител на фъстъци и сусам в Европа.

Античният град Кабиле възниква в края на II — началото на I хил. пр. Хр. около скалното светилище на Великата богиня майка на Зайчи връх. Бил  е сред водещите икономически, религиозни и военни центрове в Тракия.

***

За авторите:

Пламен Старев е автор на над 3000 публикации по въпросите на туризма, икономиката и свободното време в родните и чужди медии. От 1992 г. е член на Световната федерация на писателите и журналистите, пишещи за пътешествия – FIJET. От десет години е член на нейното ръководство и е председател на Комисията за връчване на международната журналистическа награда „Златна ябълка“ – еквивалент на Оскар в туризма.

Той е магистър по филология и по философия. Генерален секретар е на Българската асоциация на журналистите и писателите по туризма – АБУЖЕТ. Носител е на международната награда „Марко Поло“ за най-добър материал на туристическа тема.

 

Кристиан Минчев – оператор, фотограф и пътешественик. Магистър по Филмово и телевизионно операторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ от класа на проф. Венец Димитров. Работил е в Нова телевизия, Глобал Вижън, Телевизия Мсат, Атлантическия клуб, в различни филмови продукции и реалити формати. Оператор на документални и късометражни филми.

Автор и участник във фотоизложби, публикации в печата и книги за пътешествия. По настоящем оператор в Българска национална телевизия, както и на свободна практика. Член е на АБУЖЕТ, СБЖ и FIJET