2084-та. ( В.Левчев), “Жанет 45“

Кога и как ще свърши светът Наближава ли краят Какво знаем за нашето бъдеще И дали знаем повече за миналото Това, което мислим, че знаем за миналото си, не е ли само една наша фантазия Откъде идваме и накъде отиваме Вярно ли е било пророчеството на Нютон за края на света... Oтговори на тези въпроси читателят може да намери в романа 2084-та. Действието на романа се развива в недалечното бъдеще. Но дали едно недалечно бъдеще, когато светът е разделен на безсмъртни и смъртни хора, е радикално различно от настоящето Каквото е било, пак ще бъде и каквото се е правило, пак ще се прави, казва Еклезиаст. Бъдещето произлиза от настоящето, а настоящето – от миналото. Но не е ли и миналото, както ние го виждаме, продукт на настоящето Не го ли променяме с нашето мислене за него 2084-та, разбира се, е донякъде диалог с Джордж Оруел. Но 2084-та година в тази книга е доста по-различна от 1984-та, каквато я помним ние, или както я е виждал писателят през 1948-а. Този път става дума за края на света.