Книги на Уилям Шекспир

Любопитни факти за живота на Уилям Шекспир

Уилям Шекспир е роден на 23 април 1564 г. в градчето Стратфорд на Ейвън, Уоруикшир, недалеч от Лондон. Голяма част от биографията му е непозната и непълна откъм документални свидетелства.

Бащата е търговец на кожи, а майката произхожда от семейство на земевладелци. По това време в Стратфорд има училище и се предполага, че Шекспир учи в него.

През 1582 г. Уилям Шекспир се жени за Ан Хатауей – той е на 18, а тя на 26. Вероятно сватбата е организирана набързо, Ан ражда първото им дете – Сузана, шест месеца по-късно. През 1585-а семейството се сдобива и с близнаци – Хамнет и Джудит.

За следващите петнайсетина години липсва информация за живота на младия „бард от Ейвън“, както го наричат. За тези „изгубени години на писателя“ съществуват различни спекулации, но категорично се знае, че пише пиеси, тъй като историческата драма „Хенри VI: Първа част“ се поставя на лондонска сцена.

През 1592 г. Шекспир се установява в Лондон и „Лондон Таймс“ го споменава като драматург и актьор.

През 1594 г. писателят заедно със свои колеги създават театрална група, за която пише своите пиеси. Наименованието ѝ Мъжете на Лорд шамбелана е свързано с нейния покровител Хенри Карю. 

Последните години на XVI век са плодотворни за Шекспир като творец. Допълва поредицата драми за Хенри, създава историческите пиеси „Ричард II“ и „Ричард III“, трагедиите „Тит Андроник“ (“Titus Andronicus”), „Ромео и Жулиета“ (“Romeo and Juliet”, 1595) и „Юлий Цезар“ (“Julius Caesar”, 1599), както и комедиите „Укротяване на опърничавата“ (“The Taming of the Shrew”, 1589), „Комедия от грешки“ (“The Comedy of Errors”, 1592) и „Двамата веронци“ (“The Two Gentlemen of Verona”, 1594).

За пръв път пише и по-романтични произведения като:

• „Сън в лятна нощ” (“A Midsummer Night’s Dream”);
• „Венецианският търговец“ (“The Merchant of Venice”);
• „Много шум за нищо“ (“Much Ado About Nothing”);
• „Както ви харесва“ (“As You Like It”);
• „Дванайсета нощ“ (“Twelve Night”).

През 1599-а театралната трупа построява свой театър на брега на Темза – „Глоуб“ (Глобус). Три години по-късно Мъжете на лорда изнасят частно представление със „Сън в лятна нощ“ пред кралица Елизабет I. През 1603-та тя умира, а новият крал Джеймс I дава на трупата кралски патент. В негова чест тя се преименува на Мъжете на краля. 

Писането и актьорската работа носят и творчески, и финансов успех на Уилям Шекспир – купува имоти за семейството си в Стратфорд, макар той самият да пребивава предимно в Лондон. Превръща се в една от най-видните и богати личности на своето време.

В началото на XVII в. Шекспир продължава да създава шедьовър след шедьовър:

• трагедиите „Хамлет“ (“Hamlet”, 1601), „Троил и Кресида“ (“Troilus and Cressida”, 1602), „Отело“ (“Othello”, 1604) и „Крал Лир“ (“King Lear”, 1605).
• комедиите „Мяра за мяра“ (“Measure for Measure”, 1604), „Всичко е добре, когато свършва добре“ (“All’s Well That Ends Well”).

В началото на XVII век Шекспир събира и публикува в един том „Сонети“, писани в периода 1592–1598 г. Тези 154 поетични произведения от 14 реда задават нова за времето си форма от две четиристишия и две тристишия.

Драматургът, освен трагедии и комедии, в последните си години пише творби в нов жанр – трагикомедия, наричан още романс:

• „Перикъл“ (“Pericle”, 1609).
• „Цимбелин“ (“Cymbeline”, 1610)
• „Зимната приказка“ (“The Winter’s Tale”, 1611)
• „Бурята“ (“The Tempest”, 1612)

Те се отличават с интерпретирането на сложни и сериозни теми, преплетени с магия, приключенски дух и пасторални сцени. Те задължително завършват с щастлив край.

През 1613 г. Уилям Шекспир пише последното си произведение – историческата драма „Хенри VIII“ (“Henry VIII”). Когато гo завършва, театърът „Глоуб“ е опожарен. Година по-късно трупата успява да го възстанови.

Уилям Шекспир умира след кратко боледуване на 52 години – на 23 април 1616-а.  Погребан е до олтара на църквата „Света Троица“ в Стратфорд.

Поради липсата на исторически документи, писма и оригинални ръкописи животът на Шекспир остава мистерия. Съществуват различни теории за неговото съществуване и авторство.

През 1623 г. двама негови приятели актьори публикуват том от 900 страници с произведенията на Шекспир. Това са единствените запазени писмени творби. Предполага се, че изданието не съдържа пълния обем от всичко, което драматургът създава.

Шекспир оказва влияние не само върху литературата, а и върху развитието на английския език – допринася за лексикалното обогатяване с над 1700 думи, фрази и идиоми. От негови произведения се раждат познатите днес крилати фрази като „укротяване на опърничавата“, „да бъдеш или не, това е въпросът“, „има нещо гнило в Дания“, „животът е театър, а всички ние сме актьори“, „о, слабост, твойто име е жена!“ и др.

Някои от героите му пък се превръщат в нарицателно за стереотипи и поведение в съвременното общество.