Книги на Никълъс Спаркс

Любопитни факти за живота на Никълъс Спаркс

Никълъс Спаркс е роден на 31 декември 1965 г. в град Омаха, щата Небраска, САЩ. Докато навърши 8 години, семейството често сменя местонахождението си – Минесота, Лос Анджелис, Небраска. Но когато вече Никълъс трябва да посещава училище, се установяват в гр. Феър Окс, Калифорния. Остава да учи там до 1984-а, когато завършва гимназия.

През младежките си години се отличава като много добър атлет, печели състезания по бягане на средни разстояния и щафета. Заради спортните си постижения Спаркс получава пълна стипендия за университета Нотр Дам в Индиана, където се премества и завършва Финанси. Обаче контузия слага край на спортната му кариера, затова той се насочва към писането.

На 19 години създава първия си роман, подтикнат от майка му – насърчава го с думите, че ако намира ежедневието си за скучно, да се захване и да напише книга. Година след дипломирането си в университета в свободното си време пише още един роман, опитва се да намери издател, но и двата ръкописа са отхвърлени.

Докато учи в Индиана, се запознава с бъдещата си съпруга Кейти и двамата се женят през 1989 г. Семейството се премества да живее в Ню Берн, Северна Каролина и отглеждат петте си деца: Ландън, Майлс, Райън, Лекси и Савана. За съжаление, след двайсет и пет години брак през 2015-а двойката се разделя.

Интересен факт е, че вече утвърденият писател Спаркс използва тези имена в романтичните си сюжети. Например главният герой в „Дългата разходка“ се казва Ландън Картър, а момичето „с дъх на канела“ е Савана Къртис. В „Завой на пътя“ срещаме Майлс Райън, а в „Светлинка в нощта“ – Лекси Дарнел.

След като завършва университета, Никълъс Спаркс се опитва да работи различни професии: брокер на недвижими имоти, келнер, реставратор на къщи, търговски представител на лекарствени продукти, ремонти по домовете и др.

Междувременно продължава да пише и през 1990 г. в съавторство с бившия олимпийски шампион Били Милс издават книга в малко издателство, вдъхновена от индианска легенда. През първата година от излизането й от печат са продадени над 50 000 копия. Спаркс е на 28 години и е амбициран да се отдаде на писателска кариера.

Първият си публикуван роман „Тетрадката“ (“The Note Book”) създава за около шест месеца. След издаването му от печат през 1996 г. веднага попада в класациите за бестселъри и се задържа 55 поредни седмици.

Книгата е вдъхновена от историята на бабата и дядото на съпругата му и поставя начало на успешната му писателска кариера. Спаркс заявява и темите, които го вълнуват и ще намерят отражение в следващите му творби: любовта, вярата, самотата, загубата на любим човек, скръбта, житейските обрати, духовните ценности.

С романтичните си сюжети той напомня на читателите, че понякога любовта се нуждае от втори шанс и че не всички романси имат щастлив край.

Историите на Спаркс са дълбоко емоционални и вдъхновяващи, че любовта може да ни намери и на най-неочакваното място. Затова често е наричан хроникьор на човешката душа.

За любовните отношения и необичайните съдби на героите си писателят черпи идеи от действителни личности и събития, които са го впечатлили, както и от многото книги и статии, които чете.

Признава, че средно на година прочита около 125 книги. Иначе голяма част от героите и сюжетите в любовните роман на Спаркс се развиват именно в чаровната атмосфера на малките градчета на Северна Каролина, от които самият той е пленен.

От публикуването на първия му роман „Тетрадката“ до неговото адаптиране на филм през 2004 г, авторът вече има седем романа. „Послание в бутилка“ (“Message in a Bottle”, 1998) и „Незабравима разходка“ (“A Walk to Remember”, 1999) почти веднага се превръщат във филми.

Спаркс е автор и на мемоарната книга „Три седмици с брат ми“ (“Three Weeks with My Brother”), издадена през 2004 г.

Други популярни заглавия от Никълъс Спаркс с романтична тематика са:

• „Завой на пътя“ (A Bend in the Road, 2001)
• „Нощи в Роданте“ (“Nights in Rodanthe”, 2002)
• „Никога не си сама“ (“The Guardian”, 2003)
• „Един ден, един живот“ (“The Wedding”, 2003) – продължение на „Тетрадката“
• „Виж ме“ (“See Me”, 2015)
• „Винаги двамата“ (“Two by Тwo”, 2016)
• „Всеки мой дъх“ (“Every Breath”, 2018)
• „Желанието“ (“The Wish”, 2021”).

До този момент от всичките над 20 романтични книги на Спаркс почти половината са филмирани, включително и издадените през 2021 и 2022 г. вече са предвидени за адаптация за големия екран.

Най-новият роман на Никълъс Спаркс очакваме на английски език на 24 септември 2024 г. със заглавие “Counting Miracles“ (работно заглавие на български език „Да преброиш чудесата“).

Писателят представя отново драматична и силна книга за това дали можем да променим пътя, по който сме поели. Героят Танер Хюз върви по стъпките на дядо си и скоро ще стане армейски рейнджър.

Прекарва живота си на различни места без желание да се установи за по-дълго и да има очаквания. Малко преди баба му да почине, изрича повелята да намери мястото, на което „да пусне корени“.

С последните си думи тя му разкрива кой е баща му и къде може да го намери. Танер Хюз се отправя към градче в Северна Каролина, където се среща с лекарката Кейтлин Купър и 83-годишният хижар Джаспър.

Животът на всеки от героите изглежда съвсем обикновен и предвидим и никой от тях не очаква чудо. Но именно чудо променя бъдещето им завинаги.

Спаркс е един от майсторите на любовния роман и иска да бъде запомнен като автор, „който дефинира и илюстрира съвършенството в създаването на любовната история“.

„Хроникьорът на човешката душа“ е много дисциплиниран и трудолюбив по отношение на писането: всеки ден пише по 2000 думи. Обикновено го прави на фона за работещ телевизор.

Свободното си време посвещава на гледане на филми, четене на книги и статии, плуване, тренировки по фитнес и бойни изкуства – има черен колан по таекуондо.

Спаркс е ревностен римокатолик: отделя време и предоставя финансови средства чрез фондацията си „Никълъс Спаркс“ за стипендии и образователни програми за млади хора в неравностойно положение.

Преподава творческо писане, организира семинари, финансира стажове и стипендии в университета, в който е учил, и все още е рекордьор по лека атлетика в Ню Берн, Северна Каролина. В същия град е съосновател и на училище с „християнска вяра“ – „Богоявление“.