Книги на Мери Шели

Любопитни факти за живота на Мери Шели

Мери Шели е родена на 30 август 1797 г. в предградие на Лондон, в семейство на интелектуалци. Бащата – Уилям Годуин, е философ, писател и журналист, а майката – Мери Уолстънкрафт – изявена феминистка и също писателка.

Майката умира десетина дни след раждането на Мери Шели. Годуин отглежда сам момичето, като се грижи и за доведена дъщеря Фани от предишна връзка на съпругата си.

Когато Мери Шели е на 4 години, баща ѝ се жени повторно за Мери Клеърмонт – тя довежда в семейството още две деца, а впоследствие двойката има син. Мащехата не се отнася ласкаво с Мери и Фани.

Бъдещата писателка посещава училище през 1811-а малко над шест месеца, но с обучението на децата се занимават гувернантка, възпитател и самият Годуин. Води ги на образователни разходки, а и притежава богата библиотека вкъщи.

В семейство Годуин често гостуват интелектуалци – разговорите и дискусиите в дома се оказват по-добро образование от училището.

Когато е на почти 17, Мери Шели започва да се среща тайно с 21-годишния поет Пърси Шели. Тъй като той има брак, семейството на Годуин и аристократичният род на Шели не одобряват връзката им.

През 1814 г. двамата заминават за Франция, като Пърси Шели изоставя бременната си съпруга Хариет. Докато пътуват из Европа, стигайки до Швейцария, четат трудовете на Мери Уолстънкрафт и създават свои ръкописи.

По време на това пътешествие Мери забременява. Връщат се в Лондон, като се налага да живеят в лишения. Опитват се да постигнат успех в писателските си занимания.

През февруари 1815 г. Мери Годуин ражда преждевременно момиченце, но оцелява само няколко дни. През пролетта забременява отново. Починалият наскоро дядо на Пърси Шели най-сетне позволява на аристократа да ползва своя дял от наследството.

През януари 1816 г. се ражда Уилям. Заедно с него двойката прекарва лятото в Женева, в голяма компания, сред която е поетът Джордж Байрон. Забавляват се, като четат немски сборник с истории за призраци и привидения.

Тъй като времето навън е лошо, той предлага всеки да измисли и разкаже колкото е възможно по-ужасяващ и смразяващ сюжет. Мери измисля разказа за чудовището Франкенщайн.

Същата година лични трагедии застигат двойката – първо се самоубива полусестрата Фани, а по-късно посяга на живота си и съпругата на Пърси – Хариет.

В последните дни на 1816-а Мери и Пърси сключват брак. Целта е мъжът да спечели попечителство над децата си от първата си съпруга, но не успява.

Мери Шели е бременна за трети път. Междувременно продължава да работи върху разказа си за чудовището, а през 1817-а публикува пътепис за пътешествията им из Европа.

Вече като семейство Шели решават да се преместят да живеят в Италия. Около тях отново се създава приятелска компания, която се интересува от литература.

През 1818 г. Мери Шели публикува анонимно дебютния си роман „Франкенщайн, или съвременният Прометей“ (“Frankenstein; or, The Modern Prometheus”). Пърси Биш Шели пише предговор към книгата, затова първоначално се смята, че е написана от него. Романът постига огромен успех, преиздаден е още през 1819 и 1830 г. – вече с нейното име.

В периода 1818–1819 г. умират и двете деца на семейството. Мери Шели изпада в депресия, отдръпва се от съпруга си, намира утеха само в писането; а той пък се впуска в извънбрачни връзки. В следващите няколко години тя пише автобиографичния си роман „Матилда“, а той създава най-хубавите си поеми.

През юни 1822 г. Мери Шели ражда четвърто дете – Пърси Флорънс. Няколко седмици по-късно Пърси Биш Шели загива заедно с двама свои приятели – по време на плаване с шхуна са застигнати от буря.

Останала сама с детето, Мери Шели се връща в Англия. В периода 1823–1840 г. се заема да редактира творчеството на съпруга си, за да утвърди името му в литературните среди.

Тя пък публикува близо 30 разказа, пътеписи и статии в различна периодика, няколко библиографии на известни личности и книги.

Сред тях най-значими са:

• „Валперга“ (“Valperga”, 1823)
• „Последният човек“ (“The Last Man”, 1826)
• „Лодор“ (“Ladore”, 1835)
• „Съдбата на Пъркин Уорбек“ (“The Fortunes of Perkin Warbeck”, 1830)
• „Фолкнър“ (“Falkner”, 1837).

Последното приживе публикувано произведение на Мери Шели е във формата на писма – “Rambles in Germany and Italy in 1840, 1842, and 1843” (1844), в коeто писателката разказва за нейните пътувания из Европа заедно със сина ѝ Пърси Флорънс.

Мери Шели умира на 53-годишна възраст на 1 февруари 1851 г. от мозъчен тумор. Повече от век след смъртта ѝ – през 1959 г. е публикуван романът „Матилда“, който тя пише още 1819 г.