Книги на Жул Верн

Любопитни факти за живота на Жул Верн

Жул Верн е роден на 8 февруари 1828 г. в град Нант, Франция. Семейството има общо пет деца. Бащата Пиер Верн е адвокат, а майката Софи Алот произхожда от фамилия на корабостроители и капитани.

В детството си Жул и брат му Пол се увличат от приключенските истории. Двамата мечтаят да станат моряци и да прекарат живота си в пътешествия. Когато е на 12 години, Жул Верн дори предприема такова – успява тайно да се качи на кораб за Карибските острови.

В юношеските години момчето учи в лицея в Нант с повелята да наследи бащината професия. Започва да пише първите си разкази и прави опити в поезията.

От 1848 г. Жул Верн следва право в Париж. Попада в компанията на писатели и художници, сред които е и синът на писателя Александър Дюма. Именно Дюма, Виктор Юго и Едгар Алан По впоследствие повлияват на творчеството му.

Отдаден на литературата и изкуството, Жул Верн е постоянен посетител на театри и литературни салони. Поставя на сцена първата си пиеса – комедията „Пречупени сламки“, когато е само на 22.

Пиер Верн спира финансовата издръжка на сина си. Въпреки това младежът се дипломира, но не се връща да работи в бащината кантора.

Жул Верн пише и публикува в различни издания текстове за пътувания, история и наука. Един от първите му разкази – „Пътуване с балон – драма във въздуха“ (1851), представлява еклектика от разностранните му интереси – по-късно това става характерно и за романите му.

За да се издържа, Жул Верн работи като писар и секретар. Влюбва се в 28-годишната вдовица Онорин де Виан. Семейството ѝ му намира работа като борсов посредник.

През 1857 г. двамата сключват брак, а четири години по-късно се ражда синът им Мишел.

Ключов момент за литературните начинания на Жул Верн е запознанството му с издателя Пиер Етцел, който работи с Виктор Юго, Жорж Санд и Балзак.

След като прочита романа „Пет седмици в балон“ (Верн наистина лети с балон, но само 24 минути), Етцел го издава през 1863 г. Сключва договор с писателя за две творби годишно за поредицата „Необикновени пътешествия“. За дългогодишното си сътрудничество с Етцел написва общо 54 романа.

Това начинание позволява на френския фантаст да развие творческия си потенциал, както и да напусне работата си на борсов посредник.

През 1864 г. излизат от печат „Капитан Хатерас“ и „Пътешествие до центъра на земята“. На следващата са публикувани „От Земята до Луната“ и „В търсене на корабокрушенците“.

Заради неугасващия си приключенски дух Жул Верн купува яхта и веднъж годишно предприема плаване в открито море.

Силно емоционално въздействие върху творчеството му оказва и пътуване до САЩ, което предприема с брат си Пол, а по-късно двамата плават и из Средиземноморието. В този период създава най-популярните си романи: през 1870-а излизат „Двадесет хиляди левги под водата“ и „Около Луната“.

Любимият сюжет на поколения мечтатели и авантюристи – „Около света за осемдесет дни“ (“Around the World in Eighty Days”) – се появява през 1872 г.

Жул Верн е изключително плодотворен десетилетия наред, макар да го застигат лични и финансови проблеми.

Синът му Мишел постоянно се забърква в неприятности, налага се да бъде изпратен в изправителен дом. През 1886-а пък психически неуравновесен племенник го прострелва в крака – писателят окуцява завинаги.

Само през седмица умират майка му Софи и приятелят и издател Етцел.

В този труден период са издадени заглавията „Робюр Покорителят“ (1886) и „Север против Юг“ (1887). Романите му придобиват по-мрачен тон, в някои от следващите си книги като „Плаващият остров“ (1895), „Купуване на Северния полюс“ (1889), „Властелинът на света“ (1904) и „Вечният Адам“ (1910) Жул Верн сякаш отправя предупреждение за лошите последствия, до които ще доведат технологиите.

През 1871 г. писателят се установява заедно със семейството си в град Амиен. Избран е за градски съветник и остава на служба 15 години. Произведен е в кавалер на Почетния легион, а през 1892 г. – в офицер.

Жул Верн умира на 77 от диабет на 24 март 1905 г. Но дори и след смъртта му продължават да излизат негови произведения, чиито ръкописи са намерени сред вещите му.

Синът му Мишел публикува някои от тях със своя намеса, което води до спорове доколко неговата редакция е уместна.

Сред издадените посмъртно произведения на Жул Верн са:

• „Фарът на края на света“ (1905)
• „Златният вулкан“ (1906) 
• „На лов за метеор“ (1908)
• „Тайната на Вилхелм Щориц“ (1910).

През 1994 г. е намерен и издаден отхвърленият от Етцел през 1864 г. завършен ръкопис на „Париж през ХХ век“.