Книги на Фредрик Бакман

Любопитни факти за живота на Фредрик Бакман

Карл Фредрик Бакман е роден на 2 юни 1981 г. в предградие на Южен Стокхолм. Израства в Хелзингбори, град в Северозападната част на Швеция, най-близката точка по вода до съседна Дания.

Бъдещият писател не е от момчетата с налагащо се присъствие – напротив, той е срамежлив и неловък, вероятно това е причина да се потопи в света на книгите и спорта.

След завършване на училище изучава история на религията, но след три години напуска колежа и не се дипломира. Започва да работи какво ли не – сервитьор в ресторант, шофьор на камион и на мотокар в склад за хранителни стоки.

През 2006 г. става коректор, по късно започва и да пише за сутрешния вестник в града – „Хелсингбори Дагблад“. През 2007 г. му се отдава възможност за работа в списание „Муур магазин“  и се премества в Стокхолм, Швеция.

Година по-късно Бакман вече е блогър и темата на първия му текст е свързан с подготовката на сватбата му с бъдещата си съпруга – Неда Шафти, с която сключва брак през 2009-а.

В блога се появяват и първите материали, свързани с историите на романите му. От 2010 г. писателят вече е на свободна практика, като регулярно публикува в мъжкото списание „Кафе“ и във вестник „Метро“.

След като постига световен успех и популярност с първите си романи, от 2015-а Бакман постоянно публикува текстове в официалния си сайт fredrikbackman.com.

Още с дебютния си роман „Човек на име Уве“ (“A Man Called Ove”) Бакман очертава темите, които го вълнуват, и неприднудения стил на писане. Умее стегнато, но трогателно, чрез образите на героите си да разкрие дълбочината на самотата, страданието, приятелството, безнадеждността, емпатията, обречеността на старостта.

В сюжета интерпретира и историческите и политическите промени, които се случват в шведското общество и света.

Главният герой – избухливият и своенравен Уве – се ражда в блогърските постове на Бакман. Над 600 000 читатели гласуват в блога журналистът да напише роман за стареца. Така се появява историята на 59-годишния вдовец, който тъгува по починалата си съпруга Соня.

Макар да изглежда недружелюбен и необщителен, Уве е с голямо сърце и да спаси живот за него е дреболия. Как ще се погоди обаче с току-що нанеслото се младо бъбриво семейство с две деца, което по невнимание смачква пощенската му кутия?

Историята за бездомна котка, неочаквано приятелство и серия от комични ситуации ще внесе ведрост в драматичния живот на стареца и ще промени напълно шведската общественост.

Писателят почти винаги успява да вплете в разказите си и голямата си любов към спорта. Според него „най-добрите спортни истории винаги са митични“, защото са придружени със свръхестествени, невероятни и неочаквани обрати и изненади.

Така е и в „Баба праща поздрави и се извинява“, също и в трилогията „Бьорнстад“. Независимо от препятствията, които героите му преодоляват, добротата, съпричастността, приятелството и лоялността винаги надделяват.

През 2012 г. Бакман публикува и единственото си до този момент нехудожествено произведение „Нещата, които синът ми трябва да знае за света“ (“Things My Son Needs to Know About the World”, 2020). Има издадени и два самостоятелни разказа през 2017-а: „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“ и „Сделката на живота ти“.

Фредрик Бакман е автор още на романите:

• „Баба праща поздрави и се извинява“ – 2015 (“My Grandmother Asked Me to Tell You She's Sorry”, 2013)
• „Брит-Мари беше тук“ – 2016 (“Britt-Marie Was Here”, 2014)
• „Тревожни хора“ – 2019 (“Anxious People”, 2019)
• „Моите приятели“ – 2025 ("My Friends", 2025).
  
  

Зад сюжетите и героите Бакман често използва действителни случаи и личности. Темата за самоубийството например, която често се среща в произведенията му, е в резултат от непреодолимия шок от загубата на приятел, който слага край на живота си, когато е едва 20-годишен.

В „Тревожни хора“ той дава израз на своето безпокойство, чувство на провал и безнадеждност, независимо от успеха. През 2017 г. авторът изживява срив, по всяка вероятност емоционално натоварен от обиколките в Съединените щати за представянето на книгите си и срещите с многобройните си почитатели.

За известен период от време се оттегля и спира всякакви изяви и започва работа с терапевт. Това не е първият път, когато той има нужда от професионална помощ. Години преди това по време на обир писателят е прострелян в крака и освен патериците, дълго време носи и психологическа травма.

Казва, че е „доста тревожен човек“ и винаги се бори с безпокойството си, но според него това е необходима черта, за да бъдеш писател.

Бакман е многопластов, дълбоко изследващ човешката душевност писател. Историите му  понякога са невероятни и изненадващи, но изключително драматични, актуални и общочовешки.

Днес писателят живее със съпругата си и двете им деца в Солна, предградие на Стокхолм.