Книги на Емили Бронте

Любопитни факти за живота на Емили Бронте

Емили Бронте е родена на 30 юли 1818 г. в селцето Торнтън, Йоркшър, Северна Англия. Тя е петото от шест деца (пет момичета и едно момче) в семейството. По-големите ѝ сестри Ан и Шарлот Бронте също са писателки.

Когато Бронте е на три години, семейството се мести да живее в Хауърт, където баща ѝ Патрик е назначен за пожизнен енорийски свещеник. Родителите поощряват разходките и игрите сред природата, имението става вдъхновение за много от произведенията на Бронте.

Покрай играчките дървени войничета на брат си още от ранна възраст, сестрите създават различни истории за измислен свят на остров Гондал. Децата постепенно разгръщат своите таланти в писането и рисуването.

Скоро след преместването в новия дом, майката умира от рак и по-големите момичета са изпратени в училище за дъщери на духовници. След няколко години Емили също прекарва няколко месеца в него. Условията на обучение и живот там са сурови и по време на епидемия от тиф, сестрите Мария и Елизабет умират.

Баща ѝ и леля ѝ обучават вкъщи Емили, Ан, Шарлот и Патрик. Семейството поддържа богата библиотека и децата имат достъп до разнообразни четива.

На 17 години Емили Бронте се опитва да продължи образованието си в училище, където сестра ѝ Шарлот е преподавател, но не се чувства спокойна и се прибира отново у дома.

Трите сестри мечтаят да имат свое училище. За да се сдобие с опит, през 1838 г. Емили преподава известно време в училище в Халифакс. Работният ден е изтощителен, близо 18 часа, тя не издържа на напрежението и се връща в Хауърт. Прекарва няколко месеца и в девическата академия в Белгия, но я напуска.

Сестрите не успяват да организират свое училище. Емили предпочита спокойния и тих живот на село, природата и животните и се посвещава на грижите за дома, баща си и брат си. През цялото време трите дами не спират да пишат стихове, но Емили няма желание да ги показва на никого и не мисли за публикуване.

През 1846 г. обаче сестрите издават в съавторство стихосбирката „Стихове от Кърър, Елис и Актън Бел“ (“Poems by Currer, Ellis, and Acton Bell”), като си измислят мъжки псевдоними, запазвайки първата буква от името си – Шарлот (Charlotte) е Кърър (Currer), Ан (Anne) е Актън (Acton), а Емили (Emily) става Елис (Ellis). По това време не се възприема добре от обществото жени да се занимават с писателска дейност.

Емили и Ан включват по 21 стихотворения, Шарлот – 20. Впоследствие критиците ще определят стиховете на Емили като най-добрите като послание, ритъм и форма.

През 1847 г. Бронте публикува единствения си роман – „Брулени хълмове“ (“Wuthering Heights“). На фона на ветровитите и сменящи постоянно цветовете си тресавища в Хауърт, писателката създава силна драматична любовна история, която се превръща в класика за английската и световната литература.

Романът е публикуван със същия псевдоним и включен в един том с произведението на сестра ѝ Ан Бронте – „Агнес Грей“. Драматичната история предизвиква смесен интерес, заради темите табу, сложността и новаторската си структура. Две години след смъртта на Емили Бронте, „Брулени хълмове“ е преиздаден вече с истинското ѝ име благодарение на Шарлот Бронте.

През есента на 1848 г. братът Патрик умира от туберкулоза. Емили Бронте също е поразена от болестта – дълго време отказва да бъде прегледана от лекар и състоянието ѝ се влошава. Емили Бронте умира на 30-годишна възраст на 19 декември 1848-а.

След смъртта ѝ, нейната сестра Шарлот Бронте подготвя ново преработено и редактирано от нея издание на „Брулени хълмове“, което излиза през 1850 г. с истинското име на писателката.

Обаче книгата е оценена положително от литературната критика и обществото чак десетилетия по-късно. Ключова роля за превръщането му в бестселър изиграват отзивът на Вирджиния Улф в началото на XX век, както и първата екранизация от 1939 г. с участието на Лорънс Оливие.