Книги на Агата Кристи

Любопитни факти за живота на Агата Кристи

Агата Кристи (с рождено име Агата Мери Клариса Милър) е родена на 15 септември 1890 г. в град Торки в Англия. Баща ѝ е американец, работи като борсов посредник, а майка ѝ е англичанка – основното й занимание е да се грижи за домакинството и трите деца. Агата е най-малката, има брат и сестра.

Тъй като майка ѝ се интересува от езотерика и окултни науки, децата вярват, че тя е ясновидка.

В автобиографията си Агата Кристи с умиление разказва за щастливото си детство и спокойната и финансово стабилна семейна среда. Баща ѝ умира рано, когато тя е на 10 години.

Момичето получава образованието си вкъщи от своята майка и по-голямата си сестра. Насърчават я заедно с тях да измисля истории и да развива въображението си. В дома семейството поддържа голяма библиотека, научава се да чете още от 5-годишна. Освен към четенето развива страст и към музиката – свири на пиано и мандолина.

На 10 г. написва първото си стихотворение. Навършвайки 15 години, Кристи заминава да учи в Париж. След гимназията възнамерява да се реализира като певица, но гласът ѝ е оценен като недостатъчно силен.

Затова се насочва към писателска кариера. По-голямата ѝ сестра я предизвиква, че не би се справила с написването на криминален роман. Създава няколко кратки творби, но шестима издатели не проявяват интерес.

През 1914 г. няколко месеца след началото на Първата световна война Агата Милър се омъжва за първия си съпруг Арчибалд Кристи – летец от Кралския военновъздушен корпус. До края на войната не съжителстват заедно. Писателката остава да живее във Франция и работи като медицинска сестра.

В този период научава много за медицината, симптомите на различни болести и лекарствата, като по-късно ще използва знанията си в произведенията си. През 1919-а се ражда дъщеря им Розалинд.

По време на войната и след раждането на детето Кристи продължава да пише, като се ориентира към криминалния жанр. През 20-те и 30-те години на ХХ век той става особено популярен в английската литература заради романите на Артър Конан Дойл за детектива Шерлок Холмс.

Влияние ѝ оказват творбите на Едгар Алън По и Гилбърт Честъртън. Създава характерни и запомнящи се герои като комисар Батъл, Паркър Пайн, полковник Рейс, двойката Томи и Тапънс, но най-популярни стават Еркюл Поаро и Мис Марпъл.

Първата книга на Агата Кристи – „Аферата в Стайлс“ (“The Mysterious Affair at Styles”) – е публикувана през 1920 г., макар да е написана три години по-рано. В този криминален роман за първи път се появява като герой детективът Еркюл Поаро – пенсиониран полицейски офицер от Белгия.

Отличава се с проницателност, духовитост, педантичност, невероятна наблюдателност, остър ум и аристократична осанка. Обича да пие белгийски горещ шоколад.

Заради майсторството да прилага принципа на дедукцията умее да разкрива дори най-мистериозните и заплетени криминални престъпления. Превръща се в един от най-популярните герои в английската и световната литература. Разследва криминални престъпления не само във Великобритания; популярността в този занаят го отвежда още във Франция, Швейцария, Германия, Белгия, Егиет, Ирак, Йордания и Сърбия.

Книгата „Аферата в Стайлс“ в началото остава незабелязана. Но договорът ѝ е за общо пет романа с този герой. Неочакваният обрат на сюжета и необичайната развръзка са същинска революция в улегналия жанр на детективските истории.

Следващият роман на Агата Кристи – „Убийството на Роджър Акройд“ (“The Murder of Roger Ackroyd”), който излиза през 1926 г., ѝ донася широка популярност. Детективът Еркюл Поаро окончателно спечелват сърцата на читателската аудитория.

По време на Втората световна война Агата Кристи е асистент фармацевт в Университетската болница в Лондон, където натрупва познания за отровите. Неслучайно част от злополучните случаи в романите ѝ са вследствие на отравяне.

През 1939 г. излиза абсолютният бестселър „Десет малки негърчета“ (“Ten Little niggers”). Романът става най-популярната художествена книга на всички времена с продажби над 100 милиона екземпляра.

През 70-те години на ХХ в. заглавието е определено като дискриминиращо и политически некоректно. Сменяно е на два пъти. Днес книгата излиза на английски като “And Then There Were None” („И тогава не остана никой“). В България вече е позната като „Те бяха десет“.

Агата Кристи започва да използва новаторски подход в писането, като прилага сюжетен обрат и изненадваща развръзка в края на повествованието. Тази композиционна особеност остава нейна запазена марка във всичките ѝ романи, а те се превръщат в класика на криминалния жанр.

Героят Поаро ще се появи в общо в 33 романа на писателката, както и в още 60 разказа. Рамката на всички сюжети се затваря, когато детективът се завръща в Стайлс в романа „Завесата“ (“Curtain: Poirot’s Last Case“, 1975) и Кристи решава да го убие, защото вече й е омръзнал. Този сюжет е написан трийсетина година по-рано.

Животът на Кралицата на мистерията обаче също е съпроводен със загадка, неразкрита и до днес. В годината, когато постига успех в писателската си кариера, ѝ се случват две драматични събития в личен план – умира майка ѝ; в същото време Кристи открива, че съпругът ѝ има любовница.

Съкрушена и разочарована, писателката изчезва за период от 12 дни – никой не знае къде е. Жената е открита на напълно непознато място – в хотел „Харогейт“, където се регистрира като Нийл (фамилията на любовницата на съпруга ѝ). Писателката лаконично споделя, че не помни нищо. Вероятно претърпява породена от стреса амнезия.

Това събитие се превръща в национална новина и съответно предизвиква още по-голям интерес към творчеството й.

След развода Кристи поема на пътешествие към Изтока с легендарния влак „Ориент Експрес“. Пътуването ѝ я отвежда до Багдад и Ур, където се запознава с втория си съпруг.

През 1930 г. Агата Кристи се омъжва отново – Макс Малоуън е с 15 години по-млад от нея, археолог е и често я взима със себе си на разкопки в Близкия изток. Тази дестинация ще стане една от любимите ѝ за разгръщане на сюжети в няколко романа.

Същата година 1930-а излиза първият роман на писателката с легендарната героиня остроумната възрастна дама мис Джейн Марпъл – „Убийството в дома на свещеника“ (“The Murder at the Vicarage”).

За първи път тя се появява в разказа „Клуб вторник вечер“ (“The Tuesday Club Murders”) през 1927-а. По-късно с това заглавие е издаден сборник с разкази със същата героиня.

Мис Марпъл е типична английска провинциална дама. Със своите познания за човешката природа, безупречната интуиция и умението ѝ да разкрива сложни престъпления става любима героиня на самата писателка и на нейните верни читатели.

Освен че обожава да измисля сюжети, Кристи обича да пътува, да бродира и да се занимава с градинарство.

Избягва алкохола, пушеното и шума от събирането на много хора. Не обича да се появява на светски събития и да дава интервюта.

Дори когато се съгласява да приеме поста на почетен президент на Лондонския детективски клуб през 1956 г., поставя условието никога и по никакъв повод да не изнася речи.

Иначе този клуб е основан през 1928 г. от писателя Антъни Бъркли, като целта е да събере най-влиятелните английски писатели на криминалния жанр. Условие за членство е писателите никога да не прилагат напълно измислени отрови в произведенията си.

Агата Кристи пише неуморно до края на живота си (умира на 12 януари 1976 г.) – издава по две-три книги на година.

Тъй като страда от дисграфия и ѝ е трудно да пише, Кристи диктува романите си на диктофон. Запазени са тетрадки, където предварително си води бележки за характерите и облика на героите си, идеи и обрати за сюжета.

Единственият писател, когото наследниците на Агата Кристи одобряват да напише роман с детектива Еркюл Поаро, е Софи Хана. Автор е на психологически трилъри, детективски крими романи, разкази, поезия, детски книги.

През 2014 г. се появява първата книга от поредицата „Загадките на Еркюл Поаро“: „Убийства с инициали“ и става бестселър в 16 държави (също и в България).

Досега са излезли общо 5 книги в следната поредност и са част от каталога на „Ера“:

• „Убийства с инициали“ (2014)
• „Затворено ковчеже“ (2016)
• „Мистерията с трите четвърти“ (2018)
• „Убийства в Кингфишър Хил“ (2020)
• „Тихата нощ на Еркюл Поаро“ (2023).