Важни факти за книгата
Брой страници
352
Брой снимки
215
Брой театрални роли
70
Брой филмови роли
64
Кратко описание
Е дна лична история през погледа на хората около Цветана Манева, през написани и ненаписани писма, през споделени и несподелени тайни, през представления, филми, сцени и снимачни площадки. Поредица от разговори, които разкриват нейните съкровени мисли и вълнения свързани с живота й, кариерата, приятелите, преподаването, страховете и най-вече за изворите на вдъхновение, което е неделима част от съществуването на всеки човек на изкуството.
Цитати и важни факти от книгата
Богато илюстрираната книга условно е разделена на две части. В първата част са разговорите на Георги Тошев с Цветана Манева, започнали преди 25 години. Тази книга е за смисъла и спомените, родени от разговорите с една умна жена. За уроците. Втората част е интервю на Яна Борисова с актрисата за минало и настояще, за театъра, за любовта, за киното, за бъдещето.
Цитат 1
Когато съм се родила, дядо ми бил леко почерпен и ме записал Цона. Името било изписано с хубаво и трайно мастило, не като с днешните химикалки. Не харесвах името си и реших да го сменя.
Цитат 2
В емоционалната ми памет са се настанили благоуханието на Пловдив със салкъма, ароматът на мама и татко, уханията на старата къща с подредените върху скрина ябълки и дюли.
Цитат 3
Много обичах киното. Програмата се сменяше всеки понеделник и по правило този ден не ходех на училище. Имах твърде сериозно количество извинени отсъствия благодарение на любимата ми класна.
Цитат 4
Първата ми среща с театъра беше неописуем ужас. Бях малка и гледах постановката „Тайната на златното езеро“. Актьорите имаха огромни бради и мустаци, носеха причудливи шапки и бяха облечени в стърчащи като водорасли зелени прежди.
Цитат 5
Всичко, което е свързано с моята работа, опира до размисъл, обмисляне и накрая – до вземане на решение. Актьорската професия е вторична – зависиш от пиесата, сценария, режисьора или партньорите.
Цитат 6
Днес обичам да бъда сама, без да се чувствам самотна. Натрупала съм много години, така че ми е достатъчна компанията на моите мисли за другите хора.
Гледайте трейлъра към книгата
Нашите разговори започват преди 25 години. В кафето „703“ на ул. „Шишман“, в дома ѝ, на фестивала БИТЕФ в Белград, на театралния фестивал във Варна... Тези разговори нямат дата. Имат смисъл. Тази книга е за смисъла и спомените, родени от разговорите с една умна жена. За уроците. И паметта като времеубежище за чувствата. – Георги Тошев
Често задавани въпроси
Цветана Манева е жена с много лица. И спомени. През годините не се уплаши от хода на времето. Не се опита да го спре. Променя се пред своята публика. Без да се обръща назад. Цветана е жена с талант и позиция. Последователна. И категорична. Особено когато носи отговорност за другите.
1. Какво мисли Цветана Манева за доверието?
Много държа на доверието. Много тежко преживявам предателствата. Изоставянията. За себе си смятам, че съм предан човек. И очаквам същото отсреща. Или съм се надявала, че мога да променя някого. Или е било от увереността ми, че аз мога да го предизвикам. Че аз заслужавам доверие и лоялност.
2. Какво мисли Цветана Манева за любовта?
Човекът до теб не трябва да те довършва, а трябва заедно двамата да правите нещо трето, по-голямо и по-смислено от всеки един от вас. Да имаш доверие, да даваш свобода, да се опитваш да разбираш различното от теб и да приемеш, че то е право на всеки, да умееш да прощаваш и да творите заедно различен и уникален живот.
3. Какво мисли Цветана Манева за театъра?
Понякога може и да светиш. Винаги ми се е струвало, че това става само когато си абсолютно потопен в образа, но добавяш и нещо уникално от себе си. Светлината виждат тези, които гледат. Ти не я усещаш, защото преживяваш нещо истинско и то те е погълнало изцяло.
4. Какво мисли Цветана Манева за бъдещето?
Предчувствие за хубаво – това за мен е копнеж. Никога не съм можела добре да го формулирам, но много харесвам думата. Някаква особена светлина има в нея и финес. Копнежът съществува в другото ми „Аз“. Мечтата е нещо голямо, устойчиво, а копнежът е като „първи трепети“ някак.
Страници от книгата
„Не влача шлейфа на миналото. Имам ясен поглед за предстоящото, макар да не се знае колко ще трае то. Не се обръщам назад. Безсмислено е. Боря се вътрешно с това и често си припомням една реплика от пиеса на Калин Донков „Да простиш, значи да забравиш“.“ – Цветана Манева
Отзиви на читатели
Други книги
Разгледайте още заглавия от каталога на издателство Книгомания. Най-добрата полиграфия и оформление, без компромис в качеството.