Серенгети не трябва да загине. (Бернхард Гжимек, Михаел Гжимек) “Вакон“

Превърналата се в класика книга „Серенгети не трябва да загине“, както и последвалият едноименен филм изцяло преобърнаха представата на Европа за Африка. Бернхард Гжимек пламенно защитава тезата, че африканските степи трябва да бъдат част от световното културно наследство и трябва да бъдат опазени на всяка цена. Смятан за основоположник на модерния туризъм, само за няколко десетилетия немският биолог преобразява изцяло пейзажа и жителите на Източна Африка. Стотици хора се отправят към Танзания по следите на описаното от двамата природозащитници.
В земите на лъвовете, сред отворените ширини на степите и тропота на диви копита, в сърцето на митичния Черен континент тупти невероятна природа, която човешката намеса заплашва да унищожи. Когато през 1957 г. британските власти решават да намалят с една трета територията на Националния парк „Серенгети“, двама германци, баща и син, политат със своя зебровиден самолет и малката полумаймуна маки към Танзания, за да преброят дивите животни и да проследят миграцията им. Има една малка подробност обаче – никой преди тях не го е правил. Оставили удобството на благополучния живот у дома, Гжимек преброяват стотици хиляди диви животни, проследяват навиците им, сблъскват се и дори се стрелят с бракониери, срещат се с местните масаи и се сприятеляват с тях, претърпяват опасни и комични инциденти.

Поднесено с разведряващо чувство за хумор, съдържанието на тази книга не може да ви остави безпристрастни. То е повече от актуално и днес, когато дивите животни са изложени на все по-голяма опасност. С любов към животните, немска прецизност и пионерски подход син и баща са решени, че „Серенгети“ не трябва да зигине. В изобилието от биоразнообразие тази книга е живописен каталог на една от най-богатите екосистеми в света, а Гжимек ни завещават не само едно по-богато разбиране за Източна Африка, но и своето целеустремение, което води до промяна.