Необходимата истина за царската реституция

Първоначално смятах да озаглавя тази книжка „Другата истина за царската реституция". После реших, че още от заглавието на темата не трябва да въвеждам каквото и да било двусмислие, което да подведе читателя, че истината по въпроса за царската реституция може да бъде двулика. Че целта на авторските усилия се свежда до изясняване на другото лице на тази истина, без да отрича онова лице, което сервилничещи политици и юристи, с основателната надежда, че усилията им ще бъдат възнаградени от Симеон Сакскобургготски, фанатично предано поддържаха и натрапваха на българското общество. Тази истина, че царската реституция е законна, че имотите, владението, върху които му беше предоставено от управници с продажна съвест и престъпно отношение, към поверената им за управление държавна собственост, макар със затихващите усилия и гласове на бързо оредяващите редици на „царските фенове", продължава да се поддържа по най-различни поводи в средствата за масова информация. Тя се поддържа, по-скоро от зле разбрана принципност и достойнство и от ренегатите в НДСВ, които изоставиха „Негово Величество", след като неуспехът на НДСВ на поредицата от избори, пресуши богатата държавна софра, млечната държавна гръд, от която благодарение на това „Величество" алчно и лакомо смучеха. Меркантилната „истина", за която Симеон Сакскобургготски се отплащаше с постове и облаги, е разисквана пространно в средствата за масова информация. Именити журналисти, като Мирела Веселинова, Лилия Христовска, Боряна Димитрова, Елена Енчева, Христо Николов, Григор Николов, Димитър Илиев, Христо Тепавичаров и много други, със статии и интервюта поддържаха и поддържат интереса на обществото към проблема, анализират юридическата и морална несъстоятелност на актовете, на областни и общински управи, които от безличие и верноподанически чувства загърбиха държавния интерес и станаха съучастници в измамата с „царската реституция". Истината е една единствена. Тя е отразена в документите, които установяват или отричат правото на собственост на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок, като наследници на царете Фердинанд I и Борис III. Може детайлно да бъде проследена в анализите и приложените документи на една изключително богата на факти, обективна и много полезна книга на Веселин Ангелов, която не толкова поради високата си цена, колкото поради големия си обем, не можа да получи онова подобаващо внимание в българското общество, което тази книга напълно заслужава. Специално трябва да отбележа активната и упорита работа, публикации, питания в Народното събрание, жалби до различни държавни органи и изготвени проекти за нормативни актове на колегата адвокат Атанас Железчев - заместник-председател на 37-мото Народно събрание, чиято гражданска позиция имаше и има изключително благоприятно влияние за отстояване и довеждане до знанието на обществото на тази единствена истина. Атанас Железчев беше автор и на законопроект за мораториум върху сечта в горите и разпореждането с недвижимите имоти, включително и ипотекирането на имотите, предоставени на „наследниците" на царете Фердинанд I и Борис III. Не мога да отмина, без да спомена неуморната, високо професионална работа на колегата адвокат Любомир Денев, с когото отстояваме интереса на държавата по съдебното дело за реституирането на двореца „Кричим". Именно тази съществуваща в документи, юридически установена истина, освободена от всякакъв сантимент към „несправедливата" и „жестока" съдба на малолетния монарх - цар Симеон II, изпратен в изгнание от тогавашната комунистическа власт, е необходима на българския народ. За да не останат да тежат на съвестта на българския законодател „злините, причинени на царската фамилия", с отнемането на техни имоти със Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд I и Борис III и на техните наследници. От друга страна, да не се позволи „изкупуването" на тези, повече от половинвековни грехове на комунистическата държава и тогавашния законодател, да се превърне в основание за разграбване на собствеността на българската държава и народ, каквото няма аналог в цялата история на България. Истина, необходима и на отговорните български институции и държавни органи, за да предприемат необходимите административни и съдебни процедури и поправят, доколкото е възможно и в съответствие със закона, тежките последици от сервилното и безотговорно поведение на областни управители и общински управи, по отношение на имоти и вещи, държавна и общинска собственост."