Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
МИЛЕНИУМ е името на вестника, чийто съсобственик и отговорен редактор Микаел Блумквист е един от главните герои в едноименната трилър-трилогия.
Втората част от зашеметяващата трилър поредица на шведския писател Стиг Ларшон
„Момичето, което си играеше с огъня“ е втората книга от поредицата след „Мъжeтe, които мразеха жените“ (ИК „Колибри“, 2009). Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература.
От трите книги, преведени на повечето европейски езици, само в Швеция са продадени 3 500 000 екземпляра, а по света – над 26 000 000!
Надзвърнете в началото на „Момичето, което си играеше с огъня“
ПРОЛОГ
ТЯ ЛЕЖЕШЕ ЗАВЪРЗАНА с кожени ремъци на тясно легло от закалена стомана. Ремъците я стягаха през гърдите. Лежеше по гръб. Ръцете ѝ бяха заключени с белезници за ръба на леглото на нивото на бедрата.
Отдавна се бе отказала от опитите да се освободи. Бе будна, ала лежеше със затворени очи. Ако ги отвореше, щеше да съзре единствено мрак, с изключение на тясната ивица светлина, която се процеждаше през горния край на вратата. Имаше лош вкус в устата и копнееше да си измие зъбите.
Част от съзнанието ѝ непрекъснато бе нащрек в очакване да чуе звука от приближаващи стъпки – знак, че той идва към нея. Нямаше никаква представа колко бе напреднала вечерта, ала ѝ се струваше, че той закъснява. Леглото ѝ внезапно завибрира и тя отвори очи. Сякаш някъде в сградата бе включена машина. Изминаха няколко секунди и вече не бе сигурна дали звукът е реален , или си въобразява.
Зачеркна още един ден в съзнанието си.
Четирийсет и третия в плен.
Засърбя я носът и извърна глава, за да се почеше на възглавницата. Потеше се. В стаята бе топло и задушно. Беше облечена със съвсем обикновена нощница, която се бе нагънала под тялото ѝ. Попремести бедрото си и успя да хване нощницата с показалеца и средния си пръст. След това я задърпа надолу сантиметър по сантиметър. После направи същото и от другата страна. Ала въпреки това точно под кръста ѝ остана една гънка. Матракът бе неудобен и на буци. Пълната изолация, в която се намираше, засилваше неимоверно всички усещания, дори и най-ненатрапчивите. Ремъците бяха достатъчно хлабави, за да може да променя позата си и да лежи на една страна. Но и така не ѝ бе много удобно, защото едната ѝ ръка оставаше прилепена за гърба и непрекъснато изтръпваше.
Потиснатият ѝ гняв нарастваше. Измъчваха я и собствените ѝ мисли, които непрекъснато прерастваха в страховити фантазии за това как ще приключи всичко. Ненавиждаше безпомощното положение, в което бе поставена против волята си. Колкото и да се опитваше да отклони мислите си от настоящата ситуация, не можеше да приглуши страха. Той се стелеше около нея като облак газ и заплашваше да проникне в порите ѝ и да отрови живота ѝ. Бе открила, че най-добрият начин да го победи бе , като се замисли за нещо, което да ѝ създаде усещане за надмощие. Затвори очи и си представи миризмата на бензин.
Той седи в кола със свален прозорец. Тя изтичва до нея, излива бензин през прозореца и драсва клечка кибрит. Всичко протича в един миг. Пламъците веднага лумват. Той се гърчи и вика от ужас и болка. Тя усеща миризмата на опърлено месо, примесена с по-острия мирис на пластмаса и на материала, с който е натъпкана горящата седалка.
