История на сексуалността т.1: Употребата на удоволствията

С публикуването на „Волята за знание“ преди няколко месеца започна новият живот на български език на легендарната поредица на Фуко „История на сексуалността“. Замислена от него първоначално като шесттомник, тя всъщност бе живяла десетилетия като трилогия, докато през февруари 2018 г., десетилетия след смъртта на автора си, не стана публично тетралогия с изданието на извадения от архивите на Фуко четвърти том: „Признанията на плътта“. Поглед към работата над актуализирането на изданията на том 1, 2 и 3 на български език, което ги превръща от просто „второ“ във всъщност напълно ново издание, може да се намери в българския послеслов към 1 том. „Употребата на удоволствията“ е втори том в поредицата. Той съдържа ново „Въведение“, всъщност въвеждащо във всички по-нататъшни томове. Този текст е полезна информация относно интелектуалния път на Фуко и ориентир за натрупалите се по дирите му тонове хуманитарни и социално-научни изследвания. „Въведението“ дава радикално нетипични отговори на въпроси като що е философия, що е мислене. То обяснява какво представлява завоят, този разделящ първия том от следващите томове – всъщност внимателно и продиктувано от силата на изследвания материал изместване в изследването на Фуко: хронологично изместване с векове назад, от гледна точка на изследваните епохи, но и тематично изместване, от гледна точка на доминантните авторови категории и проблематизации. Ето какво казва самият Фуко за този втори том, макар че пише за себе си в трето лице: „Да се говори за сексуалността като за исторически конституиран опит предполагаше предприемане на генеалогия на желаещия субект и връщане не само към началата на християнската традиция, но и към древната философия. По този начин… Мишел Фуко се натъква на един доста прост и същевременно доста общ въпрос: защо сексуалното поведение, защо свързаните с него дейности и удоволствия са обект на морална загриженост?... „Употребата на удоволствията“ изследва начина, по който сексуалното поведение бива рефлектирано от класическото гръцко мислене като област на оценка и на морални избори, както и изследва модусите на субективиране, с които то се съотнася: етическа субстанция, типове подчиняване, форми на изработване на себе си и на морална телеология… По четири големи ?си на опита: отношението към тялото, отношението към съпругата, отношението към момчетата и отношението към истината.“ Очаквайте том 3 – „Грижата за себе си“ и том 4 – „Признанията на плътта“.