Гаргантюа и Пантагрюел

Книгата е класика в световната литература. Тя отразява иронично нравите на съвременниците на Рабле и остро критикува уповаването единствено на Божията помощ, като възпитава в това, че човек трябва да си помогне сам, за да му помогне и Бог. Съдбата на човека е в неговата дейност, а не просто в надеждата и поклонничеството пред свръхсилите в природата. Въпреки гротескните образи на Гаргантюа, Пантагрюел и останалите герои, читателите ще познаят в тях слабостите и силите на човека, способен сам да промени живота си към по-добро.

Книгата е близка до пародията и абсурда, до фантастиката, но заедно с това Рабле дава много метафори на често срещаните добродетели и предразсъдъци от своята епоха. Затова и Жюл Мишле споделя за тази творба: "Никой не е дал толкова пълна картина на своето време. Това е енциклопедия".