Важна книга, свързана с националния празник на България 3 март

 

Националния празник на България 3 март свързваме с Руско-турската война от 1878 г. Макар да честваме 144 г. от Освобождението, оказва се, че все още има недостатъчно изследвани и непознати факти и текстове, отнасящи се до българската кауза и военните действия. В този смисъл особено ценни се оказват репортажите на американския писател и журналист Едуард Кинг (1848–1896), който повече от 20 години е военен кореспондент на Балканите за изданието „Бостън джърнъл“. Като съвременник на Макгахан, Форбс, Василий Немирович-Данченко, Едуард Кинг също дръзва да извърви пътя от Дунав до Сан Стефано заедно с воюващите армии, но остава неизвестен за широката българска публика.

По повод отпечатването за първи път на български език на книгата „Руско-турската война през погледа на един американски журналист“ от Едуард Кинг преподавателят по история проф. Пламен Митев ни дава следния коментар в предговора:

 

„Той [Едуард Кинг] оставя своя разпознаваема следа в отразяването на войната не толкова с фронтовите си дописки, колкото с осмисления и аналитичен текст за преживяното на Балканите, включен в появилата се на американския книжен пазар през 1885 г. книга „Европа в буря и покой” [която е с обем над 700 с. голям формат]. В този труд авторът си поставя за цел да представи на читателя отвъд океана новите тенденции в развитието на Стария континент през цяло едно десетилетие, белязано от военни конфликти, национални революции и от засилване на социалните катаклизми в големите европейски държави. Къде е мястото на България и българите в тази панорамна картина на „стара” Европа? Едуард Кинг представя една добре премислена и „изчистена“ от емоции хронология на войната – от стъпването на българския бряг до подписването на Берлинския мирен договор.“

 

Съдържанието на книгата представя не набързо нахвърляни фронтови записки, а  аналитичен текст за събитията и бойните действия от 60-те и 70-те години на XIX век, като Едуард Кинг остава (доколкото е възможно) обективен и неизкушен от балканските страсти. Интерес представляват и описаните портрети на редица държавници и политици (княз Николай Николаевич, Александър II, Радецки, Суворов, Скобелев и др.) и на хора от местното християнско и мюсюлманско население, направени с тънък психологически усет и доза критичност от страна на автора.

Как е описан Радецки например в „Руско-турската война през погледа на един американски журналист“? Едуард Кинг го вижда като уравновесен и добросърдечен командир „от старата школа“. Изглежда му „изцяло лишен от ентусиазъм до последния момент, когато се мобилизира и действа светкавично“. И още: „Външно прилича повече на съдържател на магазин, отколкото на генерал“, но се хвърля сърцато в боя „като момче на 20 години“.

Ето и интересен откъс, в който става дума за българските мъже, част от за българското опълчение.

 

„Че българите полагаха сериозни усилия да си помогнат сами, беше видно (...) бяха въоръжени, имаха нещо като униформи, носеха ленти от бяло платно, украсени с кръста върху червените фесове, които бяха носили под турска власт, и издирваха под дърво и камък башибозуци и черкези... И беше хубаво да видиш тези мъже, които в продължение на векове са били – поне според оценката на световното мнение – само боязливи селяни, как най-неочаквано заявяват своето право на независимост. А защо да не бъдат независими? Българите имат история, която ги поставя в по-благоприятна позиция в сравнение с други малки народи, доста по-гръмогласни в претенциите си...“

 

Илюстрация от книгата „Руско-турската война през погледа на един американски журналист" от Едуард Кинг

 

 

По страниците на „Руско-турската война през погледа на един журналист“ се натъкваме и на описания на българската природа, уютните домове и облика на редица възрожденски градове като Свищов, Търново, Габрово, Русе, скромността и трудолюбието на българите. „Достоверно и завладяващо са представени радостта от освобождението, благодарността към освободителите, надеждата и вярата, но и страхът на българите от неизвестностите на бъдещето“, отбелязва проф. Митев.

Специално подбрана колекция от книги по повод националния празник 3 март можете да видите тук.

 

 

Ключови думи: книги за 3 март, книги за Руско-турската война, военна журналистика