Книгомания | Блог

Menu

Гутенберг срещу Александър Велики

Кой е по-важен  за историята – изобретателят или завоевателят?

Изглежда сложен въпрос, но едно сравнение между последиците, предизвикани от походите на Александър Велики и от откритието на Йоханес фон Гутенберг например би могло да  ни доближи до  отговора. За да стигнем до него, вече не е необходимо да ровим в купища дебели томове часове наред, да кихаме от праха и да се изкушаваме да попитаме Гугъл (с всички произтичащи от това неточности). Можем просто да отворим  Световната история накратко. 200 ключови събития, променили света (Книгомания) и да потърсим паралела. Авторите Тат Уд и Дороти Ейл, работили заедно по британската поредица „За времето“, заслужават да им се доверим.

Ето какво пишат те за сина на македонския цар Филип ІІ – макар и „повлиян до голяма степен от наставника си Аристотел, Александър Велики (356–323 г. пр.Хр.) се заема да разпространи елинския светоглед по пътя на военната инвазия. Войските му стигат чак до Индия, а след завземането на Египет той основава Александрия. Превръща се в образец за харизматичен завоевател и обект на подражание за мнозина, като се започне от лорд Байрон и Наполеон и се стигне до Джон Ф. Кенеди. В резултат на Александровите походи гръцкият език става универсално средство за общуване в света на науката и изкуствата.“ Днес не може да се каже колко жертви са паднали в името на  огромната му империя, но се знае колко нетрайна е била тя –  започва да се разпада веднага след смъртта му.

От друга страна,  откритието на Йоханес фон Гутенберг произвежда истинска революция, при това без кръвопролития. В средата на XV век той приспособява за нуждите на книгопечатането преси за производство на вино, използвайки подвижен набор от оловни букви. „Дотогава притежанието на книги е привилегия, достъпна само за знатните… Самите книги се изработват с много труд на ръка и са вид произведение на занаятчийското изкуство. Текстът в тях влошава своето качество както по съдържание, така и по правопис при всяко следващо преписване. Книгопечатането поставя началото на масовото производство на книги.“ И демократизира завинаги образованието, а повлиява и на идеята за национална държава – тя  започва да се избистря след началото на ХVІ век, когато и броят на книгите на говоримите от народите езици стават повече на брой и по-достъпни, обобщават Тат Уд и Дороти Ейл. Е, кой тогава е по-важен – завоевателят или изобретателят?

Световната история накратко отговаря и на други интересни въпроси, макар да компресира векове градеж на цивилизации, войни, революции и открития едва на около 400 страници. Каква е връзката между първите кафенета и първите дисиденти? Как едрата шарка се е превърнала в оръжие, пренесена в Новия свят? По-жестоки ли са били битките между протестанти и католици, отколкото между шиити и сунити? Книгата е полезно четиво не само защото не пропуска да отдели място на учените и откривателите сред военачалниците, папите и кралете. Авторите са се постарали да излязат извън рамките на европоцентризма и да ни покажат всичко важно, случило се по света от появата на Хомо сапиенс до изобретяването на интернет.

Categories:   Популярна наука

Comments

Sorry, comments are closed for this item.