Книгомания | Блог

Menu

Очаквайте от Книгомания справочника „Световната история накратко“

В началото на месец януари 2017 г. излиза нов том от поредицата „200 …, променили света“ – СВЕТОВНА ИСТОРИЯ НАКРАТКО представя 200 ключови събития, оказали влияние върху развитието на цивилизацията и човечеството и дава възможност по бърз и лесен начин да научите нещо за световната история от времето на първите открити вкаменелости на човешки череп до последната дългова криза на нашето време и до ерата на масовата информация и социалните медии. Този кратък справочник е най-добрият ориентир в големите събития, сполетяли света. В книгата са представени 200 от най-важните събития, движения и личности, които са оказали влияние върху хода на човешката история. Текстът е допълнен с достъпни карти, илюстрации и диаграми. Съдържанието покрива праисторията, първите цивилизации, класическата епоха, Средновековието, Ренесанса, периода  на революциите, епохата на империите и времето на ХХ и ХХІ век.

Пълно съдържание

  • Праистория – Луси и другите като нея, Сечива, изкуство и вярвания, Всичко е започнало в Африка, Неандерталците, Ледниковата епоха, Океания, Неолитна експанзия;
  • Първите цивилизации – Бронз и желязо, Месопотамия, Вавилон, Обединеният Египет, Юдаизмът, Минойският Крит, Финикийците, Ехнатон, Цивилизациите на Мезоамерика, Асирия, Желязото;
  •  Класическата епоха – Римската република, Будизмът, Термопилите, Период на воюващите царства, Лао Дзъ, Платон и Аристотел,  Конфуцианството и бюрократичната държава, Александър Велики, Ашока, Картаген и Пуническите войни, Келтите, Великата китайска стена, Юлий Цезар, Падането на Египет, Пакс Романа, Царство Аксум, Константин Велики, Сасанидската империя, Абисинската империя, Аларих;
  • Средновековието – Шинтоизмът, Пътят на коприната, Свети Августин, Хунският вожд Атила, Ислямът, Въстанието на Ан Лушан, Абасидският халифат, Американските индианци, Карл Велики, Саксите, Харун ал Рашид, Викинги и руси, Ла конвивенсия, Линдисфарнското евангелие, Шиитите дванадесетници, Норманите, Великата схизма, Инките, Кръстоносните походи, Монголите на Чингис хан, Великата харта на свободите, Мамелюците, Османската империя, Тамерлан, Китайската династия Мин, Стогодишната война, Черната смърт, Хабсбургите, Войната на Бялата и Червената роза;
  • Ренесансът – Книгопечатането, Медичите, Завземането на Константинопол, Корабоплаването, Фернандо и Исабела, Сефевидска Персия, Конквистадорите, Мартин Лутер, Моголите, Реформацията в Англия, Битката при Лепанто, Новата звезда през 1572 г., Тупак Амару, Християнските мисионери, Иван Грозни, Колонизирането на Ълстър, Трийсетгодишната война, Нидерландската източноиндийска компания;
  • Епохата на революциите – „Триъгълната търговия“, Пуританите, Кралица Кристина, Кафенетата, Едиктът Сакоку, Луи ХІV, Петър Велики, Парната машина на Нюкомън, Империята Ашанти, Финансовата пирамида „Компания на южните морета“, Надир шах, Цариградският договор от 1724 г., Стоманата, Седемгодишната война, Екатерина Велика, Лисабонското земетресение, Саудитската династия, Просвещението, Фабриките, Американската Декларация за независимост, Аграрната революция, Джеймс Кук и Австралия, Типу султан, Тайланд, Маратхските войни, Северозападните индиански войни, Френската революция, Химията, Големият терор, Наполеон в Египет, Ирландското въстание, Император Наполеон, Хаитянската революция, Аболиционистите, Продажбата на Луизиана, Гаучосите, Ватерло, Парната машина, Симон Боливар, Освобождението на Гърция, Пътят на сълзите, Телеграфът;
  • Епохата на империите –  Треска за злато, Опиумните войни, Гражданската война в Тонга, Всеобщото избирателно право, 1848 година, Кримската война,, „За произхода на видовете”, Рисорджименто, Тайпинското въстание, Гражданската война в САЩ, Император Максимилиан, Въпросът за Шлезвиг-Холщайн, Възстановяването на САЩ, Кафърските войни, Цар Освободител, Белгийско Конго, Остров Елис;
  • Двайсети век и след това – Китайско-японските войни, Испанско-американската война, Боксерското въстание, Руско-японската война, Полярните експедиции, Масовото производство, Средствата за масово осведомяване, Панамският канал, Първата световна война, Галиполи, Великденското въстание, Октомврийската революция, Пандемията от „испански грип”, Версайският договор, Мустафа Кемал Ататюрк, Сталин, Голямата депресия, Прашният котел, Испанската гражданска война, Абисиния, Анексирането на Судетската област, Втората световна война, Сталинград и Ленинград, Пърл Харбър, Ганди и Чърчил, Холокостът, Хирошима и Нагасаки, Разделянето на Индия, Израел и Палестина, Мао, Берлинският въздушен мост, Корея, Индокитай, Въстанието Мау Мау, Суецката криза, Надпреварата в космоса, Гражданските права, Куба, Опазване на околната среда, „Вятърът на промяната”, Кенеди, Апартейдът, Виетнамската война, Културната революция, Бангладеш, Иди Амин, Алиенде и Чили, Войната от Йом Кипур, Пол Пот, Иранските аятоласи, Разпадането на Съветския съюз, Ирано-иракската война, Босна, Войната срещу тероризма, Кредитната криза, Интернет.

Въведение

За да подберем най-важните 200 неща, които човечеството е извършило, трябваше да следваме много строги критерии. Първо, дали дадено събитие, явление или личност са дали тласък на историческото развитие. Второ, кои са онези няколко неща, които средностатистическият читател би искал да научи набързо по даден въпрос. Дали въпросното събитие е нещо, което е проникнало по естествен път в масовото съзнание (без повечето хора да си дават сметка за това – като например, че руският цар Иван ІV Грозни е бил страшен), или са нужни допълнителни обяснения как точно е станало това.

Ето защо в процеса на работата ние, намирайки се от двете страни на Атлантика, спорихме доста кое да влезе в книгата и кое да отпадне. Голяма част от включените теми са резултат от някакъв вид сблъсък между две култури. И както често става в историята – този сблъсък е съпроводен или с военни, или с икономически действия. Разбира се, има и разкази за това как дадена идея се е разпространила по света. Постарали сме се да бъдем по-сдържани при описанието на кървавите събития, за да остане повече място за представяне на позитивните тенденции и явления в човешкото развитие.

Всяка от статиите в тази книга заслужава отделно монографично изследване, така че приканваме тези от вас, които проявяват интерес, да го направят. Между другото, наложи се да пропуснем и някои сравнително по-маловажни събития, например Шабатай Цви, Изгубения град на Зимбабве, Френско-пруската война, Сухия режим в САЩ, възникването на романа. Колкото повече се приближавахме до нашето време, толкова по-европоцентристка ставаше нашата селекция. Получи се така по простата причина, че последните пет столетия са време, през което европейците са се отнасяли към обширни територии от целия свят като към свои собствени, докато едва сравнително неотдавна са били поканени да ги напуснат.

С тази книга се надяваме поне да ви предложим изходна точка за едно пътуване в миналото. Текстовете ни са пределно кратки и ще ви послужат само за ориентация по въпроси, които ви интересуват и които несъмнено ще поискате да изследвате допълнително.

Тат Уд и Дороти Ейл

Кафенетата

Навикът да се пие кафе и хората да се срещат в кафенетата се създава в Константинопол около 1475 г. После той се разпространява из Европа от търговците, посещавали османската столица. След като Оливър Кромуел разрешава на евреите да се завърнат в Англия (50-те години на ХVІІ век), на много места в Оксфорд и Лондон отварят врати първите кафенета на английска земя. През ХVІІ век, техният брой е към 3000. Тези кафенета стават място за обмен на информация, търговия и дисидентство. Стоковата борса, аукционните къщи и брокерите на ценни книжа също са свързани с кафенетата още отначало. Оттук тръгват и вестниците, сатиричните памфлети, политическите партии, Банката на Англия и финансовата пирамида, наречена Компания на южните морета.

Османско-хабсбургските войни запалват и Виена по кафето и кафенетата. Тук за пръв път добавят към кафето захар, сметана и пасти. Франция се присъединява не след дълго в тази тенденция и Просвещението без съмнение дължи много на традицията на кафенетата. По ирония на съдбата кафето е изместено във Великобритания от новата мода – чая. На други места обаче кафето не губи популярността си.

 

Интернет

Идеята за създаването на компютър се развива още през 30-те години на ХХ век, когато става ясно, че чрез бинарни кодове (състоящи се от нули и единици) могат да бъдат представени всякакви абстрактни логически процеси. По време на ІІ световна война математикът Алън Тюринг полага основите на програмируемата машина „Колос“, чрез която англичаните разшифроват кодираните съобщения на нацисткия военноморски флот. Проектът „Колос“ след войната е запазен в тайна, но скоро след това американски изследователи създават подобни устройства. През 1947 г. Уилям Шокли изработва полупроводниковия транзистор, което помага за миниатюризацията на полупроводниковите схеми.

През 60-те години на ХХ век американските военни и университетски изследователи по света създават мрежата ARPANET, като британски инженери разработват системата за пакетна комутация. През 1991 г. Тим Бърнърс-Лий свързва хипертекста към известните вече протоколи за споделяне на информация между компютри и така се ражда Световната мрежа (www). „Майкрософт“ и „Америка Онлайн“ помагат за популяризирането ѝ през 90-те години на миналия век, а производството на по-евтин, бърз и надежден хардуер отведе персоналните компютри до всеки дом и офис и ги свърза в една обхващаща целия свят мрежа.

Categories:   Очаквайте

Comments

Sorry, comments are closed for this item.