Книгомания | Блог

Menu

Oчаквайте скоро бестселъра в бизнес литературата ОТ НУЛА ДО ЕДНО от Питър Тийл

На 18 октомври ще излезе на български език една от най-популярните книги в света в областта на бизнеса – ОТ НУЛА ДО ЕДНО от Питър Тийл. Определяна е като една от най-важните книги, писани от самоуки предприемачи и успешни лидери. Питър Тийл е съосновател на PayPal и Palantir, пръв външен инвеститор във Facebook, финансирал е компании като SpaceX и LinkedIn, и е основал фондацията Thiel Fellowship, която окуражава младежите да поставят знанията над обучението. Според Марк Зукърбърг това е една от книгите, които носят съвсем свежи идеи как да създаваме стойност. По-лесно е да се имитира, отколкото да се сътвори нещо ново. Когато развиваме нещо, което вече знаем, се придвижваме от 1 към n. Но всеки път, когато създаваме нещо ново, се придвижваме от нула към едно. Изобретението е дискретен акт, тъй като в момента на сътворяване, резултатът е единичен, нов и непознат. Тази книга се занимава именно с този момент.

„Когато човек, склонен да поема рискове, напише книга, прочетете я. Става ли дума за Питър Тийл, прочетете я два пъти. Или за по-сигурно, три пъти. Това е класика.” – НАСИМ НИКЪЛЪС ТАЛЕБ, автор на „Черният лебед”

“Питър Тийл е основал множество преуспели компании, а „От нула към едно’ ни обяснява как да го направим и ние.” – ИЛЪН МЪСК, изпълнителен директор на SpaceX и Tesla

Можете да прочетете откъс от книгата:

ОТ НУЛА ДО ЕДНО (Предговор)

Всичко в бизнеса се случва само по веднъж. Следващият Бил Гейтс няма да направи операционна система. Следващите Лари Пейдж или Сергей Брин няма да създадат интернет търсачка. А следващият Марк Зукърбърг няма да изгради социална мрежа. Ако се опитвате да копирате тези момчета, значи не сте научили нищо от тях.

Разбира се, по-лесно е да се имитира, отколкото да се твори нещо ново. Когато правим нещо, което знаем как се прави, се придвижваме от 1 към n и просто умножаваме нещо вече познато. Но всеки път, когато създаваме нещо ново, се придвижваме от 0 към 1. Изобретяването – и като момент, и като действие, е нещо сингулярно (особеност, специфичност, различие от останалите случаи. Термин от математиката и физиката), а резултатът е нещо ново и непознато.

Ако не инвестират в трудната задача да създават нови неща, американските компании ще се провалят в бъдеще, независимо колко огромни са печалбите им днес. Какво ще се случи, когато изчерпим целия потенциал за подобрения на старите бизнес идеи, които сме наследили? Колкото и странно да звучи, отговорът е по-ужасяващ дори от кризата от 2008 г. Днешните „най-добри практики“ водят до задънени улици. Най-благодатните пътища за развитие са новите и неизследваните.

В света на гигантските административни бюрокрации – както държавни, така и частни, да търсим нови пътища е все едно да се надяваме на чудо. Но за да може бизнесът в Америка да успее, ще са ни нужни стотици, ако не и хиляди чудеса.

Щеше да е трагично, ако не съществуваше един решаващ факт: човекът се отличава от другите биологични видове по това, че може да твори чудеса. Думата, с която ги наричаме, е „технология“.

Технологията е чудо, защото ни позволява да правим повече с по-малко, като превключваме фундаменталните си способности на едно по-високо равнище. Някои животни инстинктивно създават неща като диги или кошери, но само ние можем да изобретяваме новости, както и да измисляме по-добри начини за реализацията им. Човешките същества не решават какво да създадат, разглеждайки някакъв предварително зададен космически каталог. Не, като създаваме нови технологии ние пренаписваме плана на света. Това са елементарни истини, които се преподават на второкласници, но те лесно се забравят в свят, в който най-често повтаряме нещата, правени преди.

От нула до едно е книга за това как да изградите компания, която създава нови неща. Тя се основава на всичко, което съм научил като съосновател на PayPal и Palantir и след това като инвеститор в стотици стартъпи*, включително Facebook и SpaceX. Макар че съм забелязал много закономерности и модели – и ги излагам тук, тази книга не дава формула за успех.

Парадоксът на преподаването на предприемачество е, че такава формула по необходимост не може да съществува, тъй като всяка иновация е уникална. Няма авторитет, който да ви научи какво точно трябва да направите, за да бъдете иновативни.

Всъщност най-изразената закономерност, която установих, е, че преуспелите хора намират възможности на най-неочаквани места и ги оползотворяват, като се ръководят от основополагащи принципи, а не от формули.

Тази книга се роди след курс за стартъпи, който водих в Станфорд през 2012 г. Колежаните са в състояние да натрупат огромни познания и умения в дадени специалности, но много от тях никога не се научават какво да правят с тези умения в реалния свят. Основната ми цел, докато водех този курс, беше да помогна на студентите да погледнат отвъд утъпканите пътеки на академичните специалности и да видят пълноценното си бъдеще, което ги очаква, за да го сътворят. Един от тези студенти, Блейк Мастърс, си водеше подробни записки, които се разпространиха и извън колежа, затова при написването на От нула до едно аз работих с него, за да ги подготвим за по-широка публика. Няма причина бъдещето да се случва единствено в Станфорд, в колежа или в Силициевата долина.

БЪДЕЩЕТО НА ПРОГРЕСА

Когато си мислим за бъдещето, се надяваме то да е рожба на прогреса. Той може да приеме две форми. Хоризонталният, или екстензивният прогрес се свежда до копиране на работещи идеи, т.е. да отидем от 1 към n. Лесно е да си представим този хоризонтален прогрес, защото вече знаем как изглежда.

Вертикалният, или интензивен прогрес е сътворяването на нещо ново, придвижване от 0 към 1. Далеч по-трудно е да си го представим, защото вертикалният прогрес изисква създаването на нещо, което никой досега не е правил. Ако вземете една пишеща машина и произведете още 100, това е хоризонтален прогрес. Ако вземете една пишеща машина и създадете текстов процесор, това вече е вертикален прогрес.

На макроикономическо ниво думата, която характеризира хоризонталния прогрес, е „глобализация“ – да вземеш нещо, което работи някъде, и да го занесеш навсякъде. Китай е образцовият пример за глобализация – планът на страната е след 20 години тя да стане като САЩ днес. Китайците копират едно към едно нещата, които са проработили в развития свят – железниците от XIX в., климатиците от XX в., а дори и цели градове. Може и да са прескочили една-две стъпки, например като изграждат мобилни комуникации, без да са положили телефонни кабели, но, така или иначе, те копират.

Думата, която описва вертикалния прогрес от 0 към 1 е технология. Бързото развитие на информационните технологии през последните десетилетия направи Силициевата долина столица на технологията като концепция. Никой обаче не е казал, че технологията се изчерпва с компютрите. Ако бъде правилно разбрана, технологията всъщност е всеки нов и по-добър способ за правене на неща.

Тъй като глобализацията и технологията са две различни форми на прогреса, възможно е да сме свидетели и на двете едновременно или на всяка поотделно, или на нито една от двете. Например столетието между 1815 и 1914 г. е период едновременно на бързо технологично развитие и на ускорена глобализация. Между Първата световна война и инициираното от Хенри Кисинджър подновяване на взаимоотношенията между САЩ и Китай през 1971 г. технологията се развива бързо – но не и глобализацията. След 1971 г. глобализацията се ускорява, но технологичното развитие е ограничено и се свежда най-вече до информационните технологии.

Епохата на глобализацията насърчи представата, че следващите десетилетия ще донесат повече конвергенция и еднотипност. Дори всекидневният език предполага, че вярваме в нещо като технологичен край на историята: разделянето на света на т.нар. развити и развиващи се страни предполага, че „развитият“ свят вече е постигнал всичко, което може да се постигне, а по-бедните страни просто трябва да го настигнат.

Не мисля, че това е истина. Моят отговор на провокативния въпрос по-горе е, че според повечето хора бъдещето на света ще се определя от глобализацията, докато според мен технологията е по-важната. Без технологична промяна, ако Китай удвои енергопотреблението си в идните две десетилетия, двойно ще нарасне и замърсяването на въздуха на страната. Ако всяко от стотиците милиони индийски домакинства води американски начин на живот при сегашното ниво на технологиите, резултатът ще бъде екологична катастрофа. Ако старите начини за създаване на богатство се разпространят в целия свят, резултатът ще е опустошение, не благоденствие. В свят на оскъдни ресурси глобализацията без нови технологии е неустойчива.

Новите технологии никога не са били автоматично следствие от хода на историята. Предците ни са живели в статични общества с нулев резултат*, където успехът се е свеждал до заграбване на чуждо имане. Рядко създавали нови източници на богатства и в дългосрочен период никога не са можели да произведат достатъчно, за да освободят обикновения човек от бремето на трудния живот. След 10 000 години накъсан преход от примитивно земеделие към средновековните мелници и астролабите на XVI в., модерният свят внезапно претърпя неумолим технологичен прогрес, започнал с появата на парния двигател през 1760-те и продължил чак до 1970 г. В резултат на това наследихме по-богато общество, отколкото всяко предходно поколение е можело дори да си представи.

Всяко поколение, като изключим това на бащите и дядовците ни, в края на 1960-те очакваше този прогрес да продължи. Представяха си 4-дневна работна седмица, едва ли не безплатна енергия и екскурзии до Луната. Но това не стана. Смартфоните, които отвличат вниманието ни от обкръжаващия свят, също така отклоняват вниманието ни от факта, че този наш обкръжаващ свят е учудващо стар: само компютрите и комуникациите са се подобрили драстично от средата на миналия век. Не че родителите ни неоснователно си представяха по-добро бъдеще – те просто сгрешиха, като очакваха то да настъпи автоматично. Предизвикателството пред нас днес е едновременно да си представим и да изобретим нови технологии, които ще направят XXI в. по-мирен и по-богат от XX.

Categories:   Очаквайте

Comments

Sorry, comments are closed for this item.